Определение №1147 от 7.11.2014 по гр. дело №4425/4425 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1147

ГР. София, 07.11.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.11.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4425/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас /АС/ по гр.д. №9/14 г., в частта, с която предявеният от касатора срещу И. А. иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е уважен при условие, че ищецът – купувач изпълни задължението си да заплати цената по предварителния договор в размер от 30 000 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, на осн. чл.362 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. В изложението се е позовал на специфичния характер на особеното исково производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, насочено към заместване на обещания между страните по с предварителния договор окончателен такъв, който да съответства по съдържание на предварително уговореното. Затова според касатора, разпоредбата на чл.362, ал.1 от ГПК е приложима само ако страните са се съгласили, „че при сключване на окончателната сделка едната или двете ще изпълнят и друго свое задължение, възникващо със сключването на окончателния договор”. Възможността по чл.362, ал.1 ГПК следва да се прилага стриктно, в съответствие с ГПК и характера на уговорените предварителния договор задължения. Поради изложеното намира, че е полезно за точното прилагане на закона по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е приложен чл.362, ал.1 ГПК, като предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че ищецът – купувач по договора изпълни насрещното си задължение за цената.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице. Освен че не е формулиран ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/2010 г. ОСГТК, характерът и приложението на нормата на чл.362, ал.1 от ГПК са широко застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Така в цитираното от въззивния съд р. по т.д. №207/10 г. на второ т.о. е посочено, че неизправността на ищеца – купувач по предварителен договор за продажба на имот не е основание за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен, както е и по настоящото дело. В р. по гр.д. №3635/13 г. на четвърто г.о. и по т.д. №659/10 г. на първо т.о. на ВКС , в обобщение на цитирана практика на ВКС по приложението на чл.362, ал.1 ГПК , е прието следното: „След като съдът следва да замести с решението си обещания договор, то той не разполага с правото да внася каквито и да е било изменения в съдържанието му, тъй като е задължен в съдебния акт да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както те са очертани в предварителния договор, когато счете, че искът е основателен. Ако решаващият съд приеме, че купувачът не е изпълнил свое основно задължение при сключване на окончателния договор – да изплати покупната цена или остатъка от нея, той постановява в решението по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК, че замества окончателния договор при условие, че ищецът изпълни задължението си /същото може да бъде парично или непарично /”.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №9/2014 г. от 12.03.2014 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top