О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1147
София, 20.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 930 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 297 от 03.07.2008 година по гр.д. № 1065/2008 г. на Софийски градски съд е обезсилено при условията на чл. 209, ал.1, изр. 1 ГПК (отм.) решение от 09.03.2007 г. по гр.д. № 9509/2005 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал.3 ГПК (отм.), предявени от Н. Й. Н. от гр. С. против А. “Г”, гр. С.. В решението е прието, че документът, чиято неистинност е предмет на установяване по делото – писмо, изходящо от изпълнителния директор на ответното дружество, което съдържа изявления относно приемане на строителен обект с акт обр. 16, собствеността на отделни обекти в имота и предаването им от инвеститора, съставлява частен свидетелствуващ документ, поради което за ищеца липсва правен интерес от провеждане на иск по чл. 97, ал.3 ГПК (отм.). Извод за недопустимост на претенцията е формиран и предвид обстоятелството, че документът е представен като доказателство по друго гражданско дело с ответник А. “Г”, гр. С., т.е. документът не съставлява доказателство, а писмено становище на страната за факти, които счита за релевантни за спора.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. Й. Н. от гр. С.. Поддържа се, че по процесуалният въпрос, обуславящ изхода на делото: какви са предпоставките за допустимост на иск с правно основание чл. 97, ал.3 ГПК (отм.) за установяване неистинност на документ и следва ли ищецът да обосновава правния си интерес от иска, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 815 от 10.01.2007 г. по т.д. № 426/2006 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия. Поддържа се, че са налице и условия за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за точното приложение на Наредба № 6 от 1993 г., във връзка с която е издаден документът, чиято неистинност е предмет на установяване по делото.
Ответникът по касационната А. “Г” гр. С. оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Обжалваното решение на Софийски градски съд е постановено в съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 97, ал.3 ГПК (отм.), съгласно която искът за установяване истинността или неистинността на документ е допустим когато съществува правен интерес от това установяване, съдът е приел, че производството по предявения иск е недопустимо; че с оглед издателя и съдържанието на документа, правната му характеристика е на частен свидетелствуващ документ, чиято формална доказателствена сила се отнася единственото до факта на писменото изявление и неговото авторство; че данните, за които документът свидетелствува не се обхващат от формалната доказателствена сила на документа; че доказателствената му сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички обстоятелства по делото; че когато не се оспорва автентичността му, а истинността на отразените в него обстоятелства, съдът не разкрива производство по чл. 154 ГПК (отм.), нито страната има интерес от установяването на неистинността му в производство по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.). В съответствие с утвърдената практика са и изводите, че липсва интерес от установяване истинността на документа и предвид твърдяните от ищеца обстоятелства, че документът е представен по гражданско дело с ответник издателя му, т.е. че не се касае за оспорване истинността на доказателство, а на твърдение на страната в качеството и на ответник по делото, което изключва наличие на правен интерес от иск по чл. 97, ал.3 ГПК (отм.).
Неоснователен е и въведения в изложението довод за противоречие между формираните в решението изводи и тези в решение № 815 от 10.01.2007 г. по т.д. № 426/2006 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в което съдържанието на представения по делото оспорен документ е ценено наред с всички доказателства по делото, въз основа на което е формиран извод доколко отразените в него обстоятелства отговарят на действителното фактическо положение – проверка, която може да бъде извършена при оспорване съдържанието на процесния документ в рамките на всяко гражданско дело, по което е представен като относимо към спорното право доказателство, без това обаче да съставлява производство по чл. 154 ГПК (отм.).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 03.07.2008 година по гр.д. № 1065/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: