О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1148
София 14.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2815 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. Р. чрез пълномощник адв.Н. Ц. срещу решение № 36 от 4.02.13г.по в.гр.дело № 49/12г.на Окръжен съд – Пазарджик,с което е потвърдено решение № 374 от 29.11.12г.по гр.дело № 763/12г.на Районен съд – Велинград.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма].
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба моли да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 10/7.05.12г.на изп.директор на М. [фирма],с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г. Р. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице реално съкращаване в щата,при което e заличена заеманата от ищеца щатна бройка „организатор работа с клиенти”в ПС В.,която е била единствена за тази длъжност,поради което за работодателя не е имало задължение да извърши подбор.Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца,че се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 КТ,като е приел,че не е установено по делото той да е член на синдикалната организация,подписала КТД или да се е присъединил към нея.
Поставените в изложението процесуални въпроси са :1. може ли въззивният съд да приеме за недоказани обстоятелства,които са били приети за безспорни между страните от първоинстанционния съд и то без да е указал на ищеца,че не сочи доказателства относно тези обстоятелства; 2.моли ли съдът да се произнесе по обстоятелства,които не са наведени във въззивната жалба и да обоснове на тях решението си.Поддържа се,че едва в решението си въззивният съд е постановил,че Г. Р. не е член на синдикална организация,без това обстоятелство да е оспорено от другата страна.Посочените въпроси не са от значение за изхода на спора,тъй като данните по делото сочат,че към датата на уволнението не е имало действащ КТД,поради което дали ищецът е доказал синдикалното си членство или не е ирелевантно.Ето защо не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите: сходна ли е длъжността,в която по-голямата част от основните трудови функции са идентични с длъжността,в която освен тях са добавени и някои други трудови функции и длъжен ли е работодателят при уволнение поради съкращение в щата да извърши подбор измежду всички работници със сходни длъжностни характеристики.Според задължителната практика на ВКС /решение № 246 от 23.06.11г.по гр.дело № 1152/10г. на ІІІ г.о./задължение за подбор има и тогава,когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица,които заемат други длъжности.Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа.В разглеждания случай в обжалваното решение,въз основа на анализ на извършена по делото експертиза,е прието,че съкращението е засегнало само длъжността на ищеца,която е единствена и липсва сходство с другите запазени по щатното разписание длъжности.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 36 от 4.02.13г.,постановено по гр.дело № 49/13г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.