2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1148
гр.С., 23.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 480 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Г. Ц. от гр. С., подадена чрез процесуалния му представител- адв. Б. и на Ц. Л. Ц. от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител- адв. Св. Н. срещу въззивно решение № 303 от 4.11.2009г. по гр.д.№ 428/2009г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 74 от 17.04.2009 г. по гр. д. № 8/2009г. на Р.ския районен съд, като вместо него е постановено ново, с което е прогласена нищожността на сключения на 12.09.2000 г. между Община Р. в качеството й на продавач и Ц. Г. Ц. в качеството му на купувач договор за покупко-продажба на общинско помещение, находящо се в с. Д. Диканя, със застроена площ от 62 кв.м., при граници: магистрала София-Кулата, Здравен дом, общински терен и административна сграда.
Ответниците по касационните жалби не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същите за допустими.
П.т окръжен съд е отменил решението на Р.ския районен съд, с което е отхвърлен иска за прогласяване нищожност на договор от 12.09.2000 г., сключен между Община Р. и Ц. Ц., по време на брака му с Ц. Ц., с който е извършена продажба на имот, частна общинска собственост- помещение, находящо се в с. Д. Диканя, със застроена площ от 62 кв.м., при граници: магистрала София-Кулата, Здравен дом, общински терен и административна сграда, поради противоречие със закона. За да отмени решението и постанови ново, с което е прогласена нищожността на договора, като сключен в противоречие със закона въззивният съд е приел, че сключения на 12.09.2000 г. между страните по делото договор за покупко-продажба на общинско помещение с площ от 62 кв.м. е в нарушение на чл. 35, ал.1 ЗОбС, поради което е нищожен. Изложил е съображения, че решението на общинския съвет № 91 от 27.06.2000 г. не съдържа данни за съществените елементи на договора за покупко-продажба на имота, свързани с неговата индивидуализация, както и купувач и цена, тъй като същото касае продажба на помещение в с. Д. Диканя с площ от 30 кв.м. Договорът е сключен за помещение от 62 кв.м., без проведен търг в противоречие с разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗОбС, тъй като липсва решение на общинския съвет за помещение с такава площ, а решение № 103 също не се съдържат данни за купувач и цена. В обобщение изводът на въззивния съд е, че липсва валидно решение на общинския съвет за продажба на недвижимия имот, предмет на договора, поради което последният, като сключен в нарушение на чл.35, ал.1 ЗОбС е нищожен.
По касационната жалба на Ц. Г. Ц.:
В изложение за допускане на касационно обжалване като основания се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.281 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърдението се обосновава с допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане с необходимата задълбоченост и прецизност на събраните по делото доказателства, както и приетите експертизи, което е довело до нарушаване на материалноправните норми и до постановяване на необоснован съдебен акт.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Ц. Ц..
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос/ въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В случая в изложението не е посочен правният въпрос или въпроси решени в обжалваното решение, от значение за изхода на делото, които да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата, или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, включително и чрез цитиране на законовия текст не е основание за допускане на касационно обжалване. Изискването в изложението да се посочи определен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение не е изпълнено от касатора, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсата на правен въпрос в изложението не дава възможност да се извърши преценка налице ли е някое от специалните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не може да извлича правният въпрос от касационната жалба или изложението, с оглед принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в процеса.
Въведените в изложението оплаквания касаят правилността на решението и са основания по чл.281, т.3 ГПК, както сам касаторът е посочил, но не и основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение по касационната жалба на Ц. Г. Ц..
По касационната жалба на Ц. Л. Ц.:
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- отменителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Твърдението е, че по правният въпрос коя редакция на нормата на чл.35, ал.1 ЗОбС следва да намери приложение по настоящото дело е налице противоречива практика. Според касаторката въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗОбС в редакцията й към момента на постановяване на решението, а не в редакцията й към момента на сключване на договора, чиято нищожност е прогласил. Доводът за противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос е обоснован с приложеното решение № 10201 от 8.12.2004 г. по адм. дело № 6163/2004 г., ІІІ г.о. на ВАС.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Не е налице противоречива практика на съдилищата и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила.- т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения материалноправен въпрос. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 4. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на цитираната разпоредба. Изложеното, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.35, ал.1 ЗОбС, като приложил неправилно нормата в редакцията й към настоящия момент, а не действащата към момента на сключване на договора обосновава оплаквания за незаконосъобразност, които не се разглеждат в производство по чл. 288 ГПК. Поддържаното от касаторката, че е необходимо да се създаде съдебна практика по въпроса коя е приложимата материалноправна норма по конкретното дело – разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗОбС в редакцията й към момента на сключване на договора или към момента на постановяване на решението не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е обосновано с доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. По този въпрос има последователна и непротиворечива съдебна практика която е в смисъл, че съдът следва да приложи тази материалноправна норма, която е съществувала към момента на възникване на правоотношението, която не се нуждае от коригиране.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 303 от 4.11.2009 г. по гр.д. № 428/2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :