ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1149
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1612 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на Я. С. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 21.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 516/2010г.
Ответницата по касационната жалба В. М. Р. от [населено място] в отговоа си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Русенския РС от 11.V.2010г. по гр.д. № 63335/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Я. Ст.Р. срещу В. М.Р. иск за отмяна на дарението на ? ид.част от апартамент № 5 в [населено място], предмет на нот.акт № */1997г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не са установени в случая предпоставките за отмяна на дарението по чл.227 ал.1 б. „в” от ЗЗД – дарителката да е изпаднала в нужда от издръжка, която не може да си осигури сама, и да е поискала издръжка от надарената и тя да е отказала да я даде. Писменото си искане за издръжка ищцата отправила до ответницата в [населено място], въпреки че знаела, че тя не пребивава там, а в Гърция с известен й адрес, и то не е връчено, при това положение липсва и отказ за даване на издръжка. Ищцата не е изпаднала и в нужда от издръжка, тъй като получаваните от нея доходи от пенсия и от рента за земеделски земи, от продажбата на недвижим имот, както и възможността да получава допълнителни доходи при възмездно предоставяне на процесния имот на трети лица, правото на ползване на който тя си е запазила, надхвърлят необходимите за месечната й издръжка 212.15лв.
В изложението на Я. Ст.Р. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК по въпросите: 1.дори да се приеме, че надарената е узнала за искането за издръжка едва с връчването на препис от исковата молба, счита ли се за безспорно, че исковата молба представлява надлежна покана; 2. следва ли сумите от сключени арендни договори за земеделски земи, които се определят в годишен размер, като арендодателят получава добитата продукция до 30 дни след прибирането и уточняването на реколтата, след който срок полагащата се продукция се остойностява по средна реализационна цена за арендатора, въз основа на която се определя и изплаща арендното плащане, да се вземат предвид при определяне реализирания ежемесечен доход; 3. следва ли от това, че подпомагайки родителите си – дарители с пари, дрехи, храна, обувки докато и двамата са били живи, надарената е изпълнила задължението си да даде поисканата от единия родител издръжка, от която се е нуждаел и не е можел да си осигури сам, след смъртта на другия родител. Сочат се и се представят едно решение на състав на ВКС и едно на СГС, което няма даннни да е влязло в сила.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия и третия релевирани от касаторката въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос в мотивите на атакуваното решение липсват каквито и да било съображения, въпреки че едно от оплакванията на касаторката във въззивната й жалба е в тази насока. При това положение въпросът, който тя е следвало да релевира като основание за допускане на касационно обжалване, но не го е сторила, е процесуален – за непроизнасянето от въззивния съд по посоченото наведено пред него оплакване. Както вече бе посочено, касационният съд не може служебно да извлича въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изводите му по спора. На третия въпрос съдът не е основал решаващите си изводи. С констатацията му, че след установяване на ответницата в Г. страните поддържали връзка по телефона, че тя подпомагала материално родителите си и семейството на сестра си и че ищцата й гостувала в Г., съдът е обосновал само извода си, че ищцата е знаела адреса на ответницата в Г. и че тя пребивава там, но въпреки това е отправила писмената си покана за даване на издръжка в [населено място].
По втория релевиран от касаторката въпрос с представеното решение на състав на ВКС № 222/10.VІІ2000г. по гр.д. № 1349/1999г. ІІ ГО не се обосновава наличие на противоречива практика. А решението на СГС по гр.д. № 455/2008г. не може да бъде взето предвид в настоящото производство, тъй като няма данни то да е влязло в сила, защото само такива решения съставляват съдебна практика по смисъла на чл..280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. По този въпрос не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. К. не е обосновала наличието в случая на нито една от съдържащите се в тази разпоредба хипотези за допускане на касационно обжалване – за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия /Така т.4 от ТР № 1/2009г. от 19.ІІ.2010г. на ОСГТК/.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 350 от 21.VІІ.2010г. по гр.д. № 516/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: