О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София 14.10.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3030 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. Ч. чрез пълномощник адв.П. С. срещу решение № 45 от 20.02.13г.по в.гр.дело № 20/13г.на Окръжен съд – Хасково.С него е отменено решение № 287 от 15.11.12г.по гр.дело № 644/12г.на Районен съд – Свиленград и е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна против А.”М.”София обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба А. „М.” моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 7216/23.07.12г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. К. Ч. от длъжността”митнически сътрудник”на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че с длъжностното разписание от 1.07.12г.,утвърдено от директора на А.”М.”, част от длъжностите са определени за заемане от държавни служители,в т.ч.и заеманата от ищеца.Същата е била трансформирана в длъжност”инспектор”чрез промяна на част от трудовите функции,като при новосъздадената същите са в по-голям обем и с по-големи изисквания и е определена за заемане по служебно правоотношение.Направен е извод,че са налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение.
Поставеният в изложението въпрос „задължително условие за законосъобразността на уволнението по чл.325 ал.1 т.12 КТ ли е наличието на валидно взето от компетентен орган решение,с което длъжността,заемана от уволнения служител е определена за заемане по служебно правоотношение” не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в.т.ч.с приложените съдебни решения.Съгласно установената съдебна практика за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ е необходимо и достатъчно длъжността,която е заемал служителят по трудово правоотношение да е определена по съответния за това ред,установен в Закона за държавния служител,т.е.да е издаден валиден административен акт,който определя досегашната длъжност,заемана по трудово правоотношение,за длъжност,заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.В решение № 204 от 29.03.10г.по гр.дело № 229/09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/ се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема – чл.12 и чл.13 от ЗА. По силата на чл.2 ал.3 от ЗДСл. и чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004г. на основание чл.13 ал.1 от ЗА и чл.2 ал.2 от ЗДСл. /виж пар.7 от постановлението/, длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в т.ч. и по вид правоотношение /по аргумент от чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА/, се утвърждава от органа по назначаването, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към Наредбата. Следователно като въззивният съд е приел,че в правомощията на директора на А.”М.”е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, не се отклонил от задължителната съдебна практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 45 от 20.02.13г.,постановено по в гр.дело № 20/13г.на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.