ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1149
София, 21.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3743 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. К. Р. от София, приподписана от адвокат Г., срещу въззивното решение на СГС от 22.І.2015г. по в.гр.д. № 6717/2014г.
Ответниците по касационната жалба [фирма] София и третото лице – помагач [фирма] София не са подали отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 22.І.2015г. СГС по въззивна жалба само на касаторката е потвърдил решението на СРС от 22.І.2014г. по гр.д № 19173/2013г. в частта, с която е признато за установено по отношение на М. К.Р., че [фирма] е носител на вземане в размер на 3147.61лв., представляващи дължима продажна цена за доставена топлинна енергия за периода 26.ХІ.2009г. – м.април 2012г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и на вземане в размер на 480.66лв., представляващи мораторна лихва.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено, че ответницата е собственик на процесния имот, че отношенията й с ищеца са предмет на договор от 30.ІХ.2002г., протокол от 12.ІХ.2002г. на ОСЕС, под № 95 в който тя фигурира, споразумителен протокол от 05.ІІ.2010г., извлечения от сметки; че заключенията на СТЕ и ССчЕ са изслушани от страните без въпроси и допълнителни задачи и че те са компетентно дадени; че правилно е приложена кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 „в” ЗЗД; че не са представени доказателства ответницата да се е възползвала от предвидената в Общите условия на сключения договор за потребление на топлинна енергия възможност да възрази относно количеството, качеството на доставената енергия, начислените суми и други нарушения, ако е установила такива.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочи разнопосочната практика на съдилищата относно: явни неточности и грешки в мотивите и диспозитива /без те да се сочат конкретно; без мотиви било приетото, че ответникът е потребител на топлинна енергия, обусловило погрешен извод за наличие на валидна облигационна връзка; съдът умишлено не се произнесъл по въпроса за наличието на валидна облигационна връзка при оспорванетото на съществуването на облигационни отношения поради липса на качествени параметри на услугата, които потребителят да може да следи и удостоверява /сочи се решение на СРС/; нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделката вследствие липсата на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ; начислени мораторни лихви в нарушение на чл.86 ЗЗД; пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на Европейска директива 2006/23/ЕО чл.13; не бил представен от ДНСК документ по въвеждане в експлоатация на абонатната станция в бл.502 вх.2, при което не можел да се направи извод, че тя е отговаряла на техническите изисквания, обуславящи обективност на последващите отчитания /сочи се решение на СГС/; нямало доказателства, че общия топломер е минал метрологични проверки, обуславящо извод за неустановено по делото, че са действителни отчетените резултати за изразходвана ТЕ /сочат се решения на СРС и СГС/; в съответствие със закона били съдебни решения, с които искът се отхвърля, след като не може да бъде обоснован /сочи се решение на СРС/; особено неприемлива била налаганата практика за пълното неглижиране на решения на СРС по гр.д. № 25352/2009г. и по гр.д. № 17547/2006г. за противозаконно изписване на цените на ТЕ във фактурите с шест знака след десетичната точка в нарушение на чл.24 ЗВНВ, водещо до неправомерно завишаване на сметки и масово ограбване на потребителите.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Релевираните от касаторката в изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съображения представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания имат характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и се подлагат на проверка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. Допускането на такова обаче е обусловено от посочването от касатора на процесуалните и/или материалноправните въпроси от решаващо значение за изхода на спора по делото, по които се е произнесъл въззивният съд в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на тези въпроси е само по себе си основание за недопускане на касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. К. съд не може да ги вземе предвид служебно с оглед правото на защита на страните и диспозитивното начало в гражданския процес, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните.
От друга страна, следва да се отбележи и че със сочените решения на СРС по гр.д. № 38339/2011г., гр.д. № 25352/2009г. и гр.д. № 17547/2006г. не се обосновава и твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поради липсата на данни същите да са влезли в сила, те не се включват в практиката на съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че със соченото решение на СГС по гр.д. № 13283/2013г., което е влязло в сила, са разрешени въпроси относно значението на непредставяне на доказателства от ищеца за узаконяване и пускане в експлоатация на абонатна станция и за извършване на метрологични проверки на общия топломер, по каквито въпроси въззивният съд /а и първоинстанционния/ не се е произнасял, а и такива възражения касаторката не е въвела с отговора си на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Следва да се отбележи и еднаквото разрешение, дадено в разглеждания случай и в посоченото решение на СГС, относно значението на неупражняване правомощието на потребителя на ТЕ да възрази срещу предвидените в Общите условия за потребление на ТЕ правила за количество, качество на доставена енергия, начислени суми и други нарушения, ако е установил такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-Б въззивен състав, № 524 от 22.І.2015г. по гр.д № 6717/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: