1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 612/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. П. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Г. Г. от ВАК, срещу протоколно определение от 27.06.2012 г. на Варненски окръжен съд, с което се прекратява производството по в. т. д. № 893/2012 г., поради просрочие на подаденото възражение по чл. 423 ГПК срещу издадената заповед № 10 683/16.11.2011 г. за изпълнение по чл. 417 ГПК на РС [населено място] по ч. гр. д. № 17 975/2011 г. в полза на Т. В. Т. от [населено място], въз основа на запис на заповед от 16.09.2011 г. за сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011 г. до окончателното й изплащане.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – Т. В. Т. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че подадената жалба е просрочена.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (пощенско клеймо – 04.07.2012 г.). Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С разпореждане от 16.11.2011 г. по ч. гр. д. № 17 975/2011 г. Варненски районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 10 683, с която длъжникът (жалбоподател в настоящото производство) е осъден да заплати на Т. В. Т. от [населено място] сумата от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2011 г. до окончателното й изплащане, въз основа на запис на заповед от 16.09.2011 г.,с падеж 16.10.2011 г. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 423 ГПК пред ОС [населено място], който в обжалваното определение е прекратил образуваното въз основа на него производство по съображения, че същото е просрочено.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение по въззивния съд при наличието на предпоставките, посочени в т. 1- 4 от цитираната норма. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение, адресира до длъжника, връчена на 15.12.2011 г. чрез Г. К. К. – съсед, в присъствието на адв. Д.. Въззивният съд е приел, че на тази дата жалбоподателят е узнал за издадената заповед на незабавно изпълнение, с оглед на което подаденото от И. възражение с вх. № 2 272/20.01.2012 г. се явява просрочено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че същият не е узнал за издадената заповед за изпълнение на 15.12.2011 г. Моментът на узнаването може да съвпадне с получаването на призовката за доброволно изпълнение. В случай, че длъжникът твърди, че е било допуснато нарушение на процесуалните правила при връчването на същата, той разполага с възможността да подаде възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, но срокът за депозирането му може и да не съвпадне с момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Длъжникът следва да докаже момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Законодателят не е вменил задължение на съда да преценява едномесечния срок към момента на получаване на призовката, а следва да обсъди доводите на молителя заедно с данните по делото.
В конкретния случай, дори да се приеме, че жалбоподателят не е уведомен за издадената заповед за изпълнение с получаването на призовката за доброволно изпълнение, по делото е приложен протокол от 15.12.2011 г., издаден от В. Б. – помощник на ЧСИ С. К. – Д. с рег. № 718, район на действие ОС [населено място], с който се удостоверява, че длъжникът Н. И. се е явил в 15,00 ч. на 15.12.2011 г. в кантората на ЧСИ за запознаване с материалите по изпълнителното дело. Това налага извода, че жалбоподателят е уведомен за заповедта на 15.12.2011 г., от която дата започва да тече е срокът за депозиране на възражението по чл. 423 ГПК. С оглед изложеното, изводите на В., че възражението е просрочено са правилни и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.06.2012 г. на Варненски окръжен съд, постановено по в. т. д. № 893/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: