О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 28.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1856/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Г. Х., З. И. Х. и С. И. Д. чрез техния пълномощник адв. Н. Р. против решението на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2009 г. по гр.д. № 3187/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в нарушение на практиката на ВКС, изявена чрез ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК- т.4 и 19; определение № 120 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 3570/08 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/99 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д. № 3060/04 г. на ІV г.о.; решение № 120 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 2075/98 г. на V г.о.; решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876/96 г. на І г.о. и определение № 508 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 4844/08 г.
Ответниците по касация Г. П. И., И. П. И., Б. И. Г. , Ц. Б. М. и А. Б. И. чрез своя процесуален представител адв. А. Г. изразяват становище, че жалбата е неоснователна и не са налице сочените основания за допускане не въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 14.05.2007 г. по гр.д. № 5687/06 г., с което е признато за установено по предявения от Г. П. И., И. П. И., Б. И. Г., Ц. Б. М. против И. З. Х./ заместен в процеса на основание чл. 120 ГПК- отм. от касаторите/иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че ищците в качеството си на наследници на П. И. П. са били собственици към момента на образуване на ТКЗС на нива с площ 1 дка, находяща се в м. ”П.” в землището на Г., при съседи: от юг- черен коларски път, от изток – Б. П., от запад – Г. Д. и от север – Х. Д.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на бащата на наследодателя на ищците, който притежавал нива от около 2 дка и през 1933 г. предоставил около 1 дка в източната част на сина си П. И. П.. От този момент до образуване на ТКЗС през 1957 г. П. П. упражнявал фактическа власт върху имота. Изводът е обоснован със събраните по делото гласни доказателства и записването на имота в емлячния регистър по партидата на П. П.. След преценка на ангажираните от ответниците писмени и гласни доказателства съдът е приел, че техният наследодател З. Х. Д. и неговият баща Х. Д. са притежавали други имоти в съседство със спорния. През 1936 г. З. Х. Д. закупил нива с площ от 3 дка в м. ”Гнилата” при съседи В. Б., К. А. и продавачите по договора. През 1950 г. по силата на съдебна делба – спогодба Х. Д. получил в дял пустееща земя в м. ”П.” от 0.6 дка при съседи : З. Х. /сина му/, път, П. П. и Д. К.. Въз основа на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че местността на север от черния път се наричала “Гнилата”, там теренът бил равен, а на юг от пътя била местността “ П.”, където теренът бил наклонен.
Касаторите се позовават на визираните в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК основания за достъп до касационно обжалване, но не са посочили конкретните правни въпроси, от значение за изхода на спора, за които твърдят, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона. Изтъквайки правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 508 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 4844/08 г. на ВКС, за което твърдят, че касае друга част от възстановения им имот при идентични обстоятелства и доводи на страните, би могло да се приеме, че се поставя въпроса за приложението на чл. 186 и чл. 188 ГПК/ отм./ относно изискването за пълно изясняване на делото от фактическа страна и обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения. От данните по делото не може да се направи извод, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на тези разпоредби. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, посочил е кои факти приема за установени въз основа на тях, изложил е съображения защо не дава вяра на показанията на част от свидетелите. Изложените мотиви отразяват решаваща му дейност и този смисъл са съобразени с приетото в т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Не е ясно в какъв аспект даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за действието на придобивната давност противоречи на посочените в касационната жалба решения на ВКС, тъй като в тях са третирани различни въпроси на придобиването по давност на земеделски земи. В решение № 1220 от 19.10.1999 г. по гр.д. № 2075/98 г. е прието, че прехвърлянето на имот, извършено не в изискуемата се от закона нотариална форма, може да обуслови начало на давностно владение, което следва да е продължило в предвидения от закона давностен срок. В решение № 676 от 14.11.1996 г. по гр.д. № 876/96 г. е прието, че собствеността върху внесените в ТКЗС земи се възстановява на техния собственик, а не на лицето, което формално ги е внесло в кооперативното стопанство. В решение № 330 от 28.06.2006 г. по гр.д. № 3060/04 г. на ВКС е посочено, че наследник, в полза на когото приживе наследодателят не е прехвърлил право на собственост върху земеделски земи по надлежния ред, не може да се легитимира като собственик, ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 години преди внасяне в ТКЗС. В съответствие с цитираната практика въззивният съд е направил извод за доказаност на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност- началния период на владението, факта на упражняване на фактическата власт, намерението за своене на имота, и в резултат на това е приел, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху процесния имот.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2009 г. по гр.д. № 3187/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: