2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София 04.11.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 549/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я., всички от[населено място], срещу решение от 20.11.2009 г. по гр. дело №142/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 16.10.2008 г. по гр. дело №696/2006 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне на иска на касаторите срещу С. Л. Н. за заплащане на 6 120 лв. – обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в[населено място]. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, защото ищците не са поискали писмено от ответника заплащане на обезщетение за ползата, от която са лишени.
Ответникът по касационната жалба С. Л. Н.,[населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно това дали липсата на покана до ответниците по чл.31, ал.2 ЗС обосновава неоснователност на иска и в разглеждания случай, при който един съсобственик насилствено е завладял процесните идеални части от имота, както и дали е следвало като правоприемник на един от първоначалните ответници по делото да се конституира купувачът на процесните идеални части от имота, който се е отказал от наследството на баща си – продавач на същите части. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 20.11.2009 г. по гр. дело №142/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд. Вторият повдигнат от касатора въпрос за правилното конституиране на правоприемниците на страните по делото в случая не е обусловил крайното решение. За да се допусне касационно обжалване материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос е без правно значение в случая. Обуславящ изхода на делото е първият повдигнат от касаторите въпрос за това дали е необходима покана до ответниците по чл.31, ал.2 ЗС ако те насилствено са завладяли процесните идеални части от имота. Той обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика. Тя е съобразена от въззивния съд. Според нея задължението за съсобственика, ползващ лично общия имот, да заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС на останалите съсобственици за ползата, от която са лишени, във всички случаи /включително и при насилствено завладяване на частите на останалите/, възниква само след писменото поискване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2009 г. по гр. дело №142/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.