О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1149
София,20.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 351 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. З. чрез кмета П. В. Ч. против решение № 509/07.11.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 647/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна е отговорила по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Еленски районен съд е уважил исковете на Я. Ч. Б. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед за уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност и по чл. 344, ал. 1 т.. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.
Нито в касационната жалба, нито в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпреки проведената процедура по чл. 285, ал. 1 ГПК, е изяснен материално-правният и/или процесуално-правен въпрос, който според касатора налага допускане на жалбата до касационно разглеждане.
В „изложението” е заявено, че на осн. чл. 280, ал. 1 т.2 ГПК съществуват противоречиви решения от съдилищата – мотиви към решение на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 266/2008 г. и Р-359-2003 по адм.д. 8901/2001 г. ВАС”.
Настоящият състав не можа да извлече и сам въпросите, на които се обосновава допускането на касационното обжалване и от съпоставка между цитираните по-горе решения със съображенията на въззивния съд и разгледаните от него въпроси в обжалваното решение, нито от съпоставка с касационната жалба.
По тази причина, не е възможно да се извърши проверка за наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Освен това, двете решения, на които се позовава касатора, не могат да се ценят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – едното е постановено от административен съд по админстративно дело, а другото представлява частен и незаверен за вярност препис, без данни дали е влязло в сила.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството съдебно-деловодни разноски – 150 лв. платен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по касационната жалба и защита.
Мотивиран от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от О. З. чрез кмета П. В. Ч. против решение № 509/07.11.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 647/2008 г.
ОСЪЖДА О. З. да заплати на Я. Ч. Б. 150 лв. съдебно-деловодни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: