1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 1.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 875 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. В. и И. И. В., и двамата от[населено място], чрез пълномощника им адв. Н. от АК-Благоевград, против решение № 11 от 12.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 478/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 2570 от 05.07.2006 г. на Благоевградския районен съд, постановено по гр.д. № 1504/2005 г., са отхвърлени предявените от Д. И. В. и И. И. В. против П. Й. М. от[населено място], искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 9992 лв., представляваща стойността на извършени в полза на ответника СМР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3826,80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.10.2001 г. до 13.10.2005 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са:
– дължи ли съдът произнасяне по основателността на иска и неговия размер преди да се произнесе за погасяването му по давност при определяем размер на задължението;
– всяко ли извънсъдебно признание на вземането прекъсва давността;
– представлява ли извънсъдебно признание на ответника възражението за прихващане, направено от него при отказ да плати.
Ответникът по касационната жалба, П. Й. М. от[населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанието за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, като ищците е следвало да извършат строително-монтажни работи в полза на ответника, а последният да заплати стойността на тези СМР. Съгласно т. 3 от договора цената не е била точно определена, но е определяема – да се заплати цената на материалите и труда към момента на плащането по цени, действащи за държавни строителни организации, извършващи строителство в Благоевград. Съдът е приел, че СМР са извършени, а ответникът не е заплатил тяхната стойност. Тъй като уговорената цена е била определяема, т.е. не е била определена към момента на възникване на изискуемостта на вземането, което при договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа, съдът с оглед данните по делото е приел, че тази цена е била конкретно определена в края на 1998 г. от лицензиран оценител и предявена за плащане на възложителя. Съдът е приел, че претенцията на ищците е доказана по основание и размер, но същата следва да бъде отхвърлена като предявена извън петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД – вземането е станало изискуемо най-късно в края на 1998 г. , а исковете са предявени на 13.10.2005 г.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касаторите въпроси са по съществото на спора и на тях с оглед на конкретно установените факти, въззивният съд е дал отговори в обжалваното решение в съответствие със закона и трайната съдебна практика. Въпросът отнасящ се до извода на съда, че ищците не са доказали наличието на обстоятелства, представляващи признание на ответника за неговото задължение по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД е разрешен съобразно фактите по делото и в съответствие с изискването на тази законова норма. Евентуалната неправилност на този извод би било основание за касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такова основание би било налице, ако съдът е установил фактите и обстоятелствата, обосноваващи приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД, но не ги е взел предвид, а е уважил възражението за погасителна давност. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В заключение липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Следва да се отбележи, че релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая такива твърдения не са налице, а направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая по приложението на чл. 110, чл. 114, ал. 1 и чл. 116, б.”б” ЗЗД е налице трайна съдебна практика, което не обосновава необходимостта от тълкуване на тези правни норми.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 12.02.2010 г., постановено по в.гр.д. № 478/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 868 от 17.03.2009 г. на Д. И. В. и И. И. В., и двамата от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: