4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3661 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 25838 от 18.ІХ.2014 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 2287 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 30.VІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 1713/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същия търговец срещу определение № 3191/14.ІІІ.2014 г. на РС-Пловдив, ГК, ХІІ-и с-в, по гр. дело № 12969/2013 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во по съображението за липса на международна компетентност на българския съд.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение дружеството частен касатор претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд „за продължаване на съдопроизводствените действия”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК пловдивският търговец обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският ОС се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по който липсвала съдебна практика, а именно: „Дали при договор, по силата на който едно лице е приело срещу възнаграждение изпълнението на функциите на „отговорно лице” по смисъла на чл. 94 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета от 12.Х.1992 г. относно създаването на Митнически кодекс на Общността във връзка с осъществяван външен транзит на стоки, местоизпълнението на договора се определя от мястото на доставка на стоките (държавата-членка, където е получаващото митническо учреждение) или следва да се определи според мястото на предоставяне на обезпечението за транзитната операция (държавата-членка, където е предоставено обезпечението) или се определя от територията на държавите-членки, през които се превозват стоките?”
Ответното по касация австрийско търговско д-во „А. А.” Г. със седалище в З. ам В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, основаващо се на констатацията че в процесния случай българският съд не е международно компетентен, въззивната инстанция е приела, че предмет на предявения от търговеца настоящ частен касатор иск срещу ответното австрийско търговско д-во са суми, претендирани като вреди и разноски от изпълнението на задължение по сключен между страните на 28.VІІ.2008 г. договор за поръчка, според който ответникът възложил на ищеца и той приел да извърши външен транзит на стоки от Митница-Пловдив до Митническото учреждение на [населено място], Румъния, като според така уговореното място на доставка на стоките за местоизпълнение на договора следва да се приеме това населено място в северната ни съседка. Решаващият извод на Пловдивския ОС в атакуваното определение е бил досежно приложимост в случая на разпоредбата чл. 5, ал. 1, б. „а” от Регламент ЕО № 44/2001 г. на Съвета от 22.ХІІ.2000 г. /относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела/, попадаща в Раздел ІІ (на Гл. ІІ, озаглавен „Специална компетентност”-бел. на ВКС), според която „срещу лице, което има местоживеене в държава-членка може да бъде предявен иск в друга държава-членка по дела, свързани с договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение”. При тези данни по делото се налага извод, че формулираният от частния касатор материалноправен въпрос няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото, а е с изцяло хипотетичен характер: Регламент (ЕО) № 2913/1992 г. е неотносим, тъй като предоставянето или не на обезпечение, гарантиращо изпълнението на главното задължение за извършване на външен транзит на стоки е факт, ирелевантен спрямо конкретния критерий за определянето на т. нар. „специална компетентност” по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 44/2001 г., а именно договорното основание на исковата претенция. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в атакувания акт на въззивния съд, е само този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на същия съд по това дело. В заключение, произнасянето на Пловдивския ОС с атакуваното въззивно определение по въпроса за международната некомпетентност на българския съд стриктно съответства на твърдението в исковата молба на търговеца настоящ частен касатор като спедитор-превозвач „на Стоките от отправно митническо учреждение Митница Пловдив до получаващо митническо учреждение R./ Т. База (външен транзит)”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2287 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 30.VІІ.2014 г., постановено по гр. д. № 1713/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 3661 по описа за 2014 г.