О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място], 13.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2439/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. К. Н. като процесуален представител на М. Б. П. от [населено място] срещу решение № 393 от 5.03.2013г. постановено по гр.дело №3479/2012г. на САС в частта, с която не е уважен иска й за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като разлика между уважения размер от 50 000 лв. и претендирания от 70 000 лв. Решението е обжалвано и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски, вкл. и 1700лв. юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Не е взета предвид динамиката в икономическата конюнктура, която стои в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване – параграф 4, ал.3 и ал.4 ДР на КЗ. Съдът е нарушел принципа на справедливост и от там на чл.52 ЗЗД. Присъденото застрахователно обезщетение се явява не справедливо занижено при положение, че лимитът на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е в размер на 1 000 000лв. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] – [населено място] взема становище по основателността на касационната жалба, изложено в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС от 13.07.2012г. по гр.дело № 1859/2011г., с което е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ на пострадалата при ПТП произшествие ищца. Присъдено е обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът по същество е съобразил заключението на медицинската експертиза за вида и броя на травмите, продължителността и интезитета на свързаните с тях болки и страдания, скъсяване на левия крайник с два см., ограничение на крайника встрани, възрастта на ищцата, датата на настъпване на увреждането, очевидно с оглед на икономическото състояние в страната към датата на ПТП. Прието, че не може да се вземе предвид евентуалното влошаване на здравословното състояние на ищцата, тъй като към момента на постановяване на въззивното решение, то не е факт.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретното увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. В този смисъл решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. Разликата при присъждане на различен по размер обезщетения се дължи на различните факти по делата, с оглед на конкретно установените обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на размера на обезщетенията за морални вреди има задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. В решение №95 постановено по т.дело № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че лимитите няма самостоятелно значение и те могат да бъдат взети предвид на само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, на което не противоречи обжалваното решение.
Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При наличието на задължителна практика по релевирания в изложението към жалбата материалноправен въпрос не е допустимо да се поддържа едновременно с това и наличие на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по същия въпрос, тъй като тези две предпоставки, обуславящи допустимост на касационния контрол, са дадени от законодателя алтернативно, а не кумулативно. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Както се посочи, доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., датата на увреждането, които не могат да бъдат еднакви при различните увреждания.
Доводи във връзка с присъдените разноски на ответника не са изложени.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №393/5.03.2013 г., постановено по в.гр.д.№3479/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска отделение, осми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: