3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 13.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на eдинадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 667 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ф. Т. Л., с адрес в [населено място], против определение № 392 от 16 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 3916/2018 г. по описа на III г.о., ВКС, с което молбата на Л. за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 18 февруари 1999 г., постановено по гр. д. №1420/1997 г. по описа на районния съд в [населено място], е оставена без разглеждане. В частната жалба се излагат доводи за неправилността на определението.
Ответникът по частната жалба П. Д. Т., с адрес в [населено място], в представения писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК счита молбата за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основаваща се на твърдения за наличие на новооткрити писмени доказателства, е оставена без разглеждане, съставът на ІІІ г.о. приема, че съгласно даденото в т. 8 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г., ОСГТК, ВКС, тълкуване, отнасящо се до приложимостта на разпоредбата на чл. 305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК, обн. ДВ. бр. 89/2007 г., в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В определението си касационният съд приема, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 1 март 1999 г., с изтичане на срока за обжалването му от страните, като към момента на влизане в сила на действащия ГПК на 1 март 2008 г., предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ преклузивен срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл, поради което същата се явява недопустима. Посочено е, че в случая молителят, в качеството си на правоприемник на С. Л., твърди, че атакуваното решение, с което е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на недвижим имот, сключен между ищца П. Т. като купувач и ответника С. Л. като продавач, е неправилно, защото договорената продажна цена не е била изплатена към датата на приключване на производството по делото, позовавайки се на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, и сочейки наличието на нови писмени доказателства, а именно: пощенски запис № 9/1188 от 20.09.1996 г. за сумата от 40000 лева с посочен получател С. Л.; разписка от 16.10.1996 г. за получени 40000 лева от П. Т., и удостоверение № 361/09.08.1999 г., издадено от „Български пощи” ЕООД на С. Л., че пощенският запис е изплатен на подателката П. Т., поради което подадената от Л. на 22.02.2018 г. молба за отмяна се основава на обстоятелства, които са възникнали преди влизането в сила (на 01.03.1999 г.) на решението по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД и е приложим едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), който е изтекъл на 01.03.2000 г., още при действието на отменения процесуален закон. Изложени са и допълнителни съображения, че дори да се приеме, че срокът по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ следва да счита, че е започнал да тече от 09.08.1999 г., когато наследодателят на молителя се е снабдил с удостоверение № 361/09.08.1999 г., издадено от „Български пощи” ЕООД, то преклузивният срок за наследодателя на молителя и в този случай е изтекъл най-късно на 09.08.2000 г., поради което молбата за отмяна е недопустима.
Частната жалба е неоснователна.
Според задължителните указания на т. 8 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК – ДВ бр. 89/2007 г., в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. С оглед датата на влизане в сила на решение от 18 февруари 1999 г. по гр. д. №1420/1997 г. по описа на районния съд в [населено място], и като се отчете, че молителят не се позовава на отменително основание, което да е настъпило след 09.08.1999 г., е видно, че към 01.03.2008 г. – датата на влизане на действащия ГПК, е изтекъл, още при действието на отменения процесуален закон, едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В мотивите на тълкувателното решение, оставянето без разглеждане на молбата за отмяна, подадена при действието на ГПК от 2007 г., но при изтекъл преклузивен срок до влизането на закона в сила, ще има същите правни последици, ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение е била подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл преклузивен срок от една година по чл.232 ГПК /отм./ като и в двата случая няма да се стигне до разглеждането на молбата за отмяна по същество. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Постановеното определение напълно съответства на даденото задължително тълкуване на закона, с оглед на което обжалваният акт на състава на ІІІ г.о. е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 16 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 3916/2018 г. по описа на III г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: