4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 14.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 352/2020 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Захарни заводи” АД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. К. Г., против определение № 354 от 21.11.2019 г., по в. ч. гр. д. № 407/2019 г., по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 367 от 14.08.2019 г., постановено по гр. д. № 592/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че е постановено без да са били налице предпоставките за възстановяването на срока за отговор на ответника и прилагането на правилата за местната подсъдност. Иска се отмяна на обжалваното определение и разглеждане на предявения иск от сезирания Окръжен съд – Велико Търново.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на вероятна недопустимост на определението и на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „В случай, че страната е изпълнила своето задължение, спазила е определения от закона/съда срок при условията на чл. 62, ал. 2 от ГПК, следва ли да се приеме, че срокът е пропуснат и в този случай налице ли е основание за възстановяване на срокове в полза на страната”; 2. „В случай, че при условията на чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът е спазен, но книжата не са доставени в съда до насроченото на съденото заседание, следва ли да се иска възстановяване на срокове по чл. 64 от ГПК или следва да се иска продължаване на срока по реда на чл. 63 от ГПК”; 3. „Допустимо ли е произнасянето на съда, по искане по чл. 64 ГПК, когато страната не прави такова, а искане по чл. 63 ГПК не е направено”; 4. „При направено искане за възстановяване на срокове по чл. 64 от ГПК в първото съдебно заседание по делото следва ли съдът да укаже на другата страна срок за отговор на молбата или може да се произнесе в същото съдебно заседание”; 5. „При неизпълнение от страна на търговец да изпълни задължението си, предвидено в чл. 3, ал. 1, т. 8 Закон за регистър Булстат, следва ли да се приеме, че същият не разполага с клон и/или поделение”; 6. „За да се приложи разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, наличието на поделение се доказва с вписването му в Регистър Булстат или е допустимо да бъде доказано с всички доказателствени средства”; 7. „По смисъла на чл. 108, ал. 1 от ГПК регистриран данъчен склад, представлява ли поделение на търговеца”; и 8. „Преклудирано ли е възражение за местна подсъдност, когато не е направено в отговора на исковата молба и до първото по делото заседание? Какво е произнасянето на съда по такова искане”, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Позовава се на основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: 9. „Забавянето на доставката на пратка, изпратена чрез куриер до съда и получаването й по делото след изтичане на срока за отговор, явява ли се особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК”, за който твърди, че е решен в противоречие с определение № 247/01.06.2010 г. по ч. гр. д. № 178/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 652/11.12.2012 г. по ч. гр. д. № 522/2012 г. на ВКС, І г.о., определение № 39/27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 11/03.02.2014 г. по т. д. № 3023/2013 г. на ВКС, І т.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „Газтрейд” АД.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 367 от 14.08.2019 г., постановено по гр. д. № 592/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. За да постанови този резултат въззивният съд, е приел, че производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от ищеца „Захарни заводи” АД против „Газтрейд” АД, с посочено седалище и адрес на управление: гр. София, Район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 62, ет. 2, с предявени искове за неоснователно обогатяване – пропуснати ползи и претърпени загуби, в размер на общо 71 363,17 лв., за това че в конкретизиран период от време ответникът ползвал ж.п. релсов път на ищеца от 1260 метра, без основание, което действие с влязло в сила съдебно решение бил осъден да преустанови, като ответникът не заплащал на ищеца за преминаването и за осигуряване на преминаването ищецът плащал на специално назначен работник.
Ответникът е подал отговор, в който прави отвод за местна неподсъдност на делото на Окръжен съд-Велико Търново, като счита, че делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд, в чийто район е седалището и адресът на управлението му. Отговорът е подаден след едномесечния срок от съобщението, но чрез куриер. Установено е, че неспазването на срока е поради особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее, а именно поради действия на куриерската фирма „Ойрокуриер” ЕООД, чрез която е изпратен отговора и която е лицензирана да извършва куриерски услуги, като Окръжен съд-Велико Търново е възстановил срока за отговор по чл. 64, ал. 2 ГПК и е приел, че подаденият отговор от ответника е депозиран по делото в законоустановения срок.
Въззивният съд е приел, че възражението за местна подсъдност е направено от ответника в срока по чл. 119 ал. 3 ГПК, поради което не е преклудирано. Приел е и, че възражението на частния жалбоподател, че делото следва да се разгледа от Окръжен съд -Велико Търново на основание чл.108, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът има клон или поделение в района на Великотърновския окръжен съд е неоснователно. Посочил е, че съгласно чл.17, ал. 2 ТЗ клонът се вписва в Търговския регистър. При извършени служебни справки в ТР е установено, че „Газтрейд” АД няма вписан в ТР и в регистър БУЛСТАТ клон в гр. Горна Оряховица, а частният жалбоподател не е ангажирал доказателства по делото, от които да се установява съществуването на клон или поделение на ответника в района на Великотърновския окръжен съд. Следователно по правилата на местната подсъдност делото е подсъдно на Софийски градски съд, в района на който се намира седалището и адресът на управление на ответника „Газтрейд” АД.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, тъй като същите не са обусловили правните изводи на съда. Поставените първи, втори и девети въпрос са изцяло неотносими, доколкото по делото е установено, че ответникът е предал отговора на исковата молба на куриер в срока по чл. 131 ГПК, но същият е постъпил в съда едва с молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, а за зачитането на срока в хипотезата на чл. 62, ал. 2 ГПК следва отговора да е доставен от куриера и да е постъпил в съответния съд. Освен това ответникът не е правил искане за продължаване на срока. Останалите въпроси също са изцяло хипотетично и теоритично зададени и не са били разгледани в обжалваното определение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се обосновава и наличието на никоя от поддържаните специфични предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая позоването е бланкетно, като жалбоподателят не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения въпрос. Обжалваното определение не е постановено в нарушение на цитираните от жалбоподателя съдебни актове на ВКС, които единствено съставляват основание за допускане на касационно обжалване на определението. В тази връзка е неотносимо и позоваването в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че съдът се е произнесъл по въпроси решени в противоречие с практиката на съдилищата. Ето защо и във връзка с изложените съображения и предвид липсата на формулиран въпрос, който да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК и с оглед приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 354 от 21.11.2019 г., постановено по в. ч. гр. д № 407 по описа за 2019 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: