3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място] 15.02. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, III гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.дело № 33 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Динка Димитрова П. и А. Д. П. и двамата от [населено място] срещу разпореждане № 5713 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1437/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба срещу решение № ІІ-132 13.10.2011 г., постановено по същото дело. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел, че доставката на топлоенергия представлява търговска сделка, поради което с оглед цената на иска- под 10 000 лв. е приел касационната жалба за недопустима и е приложил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Писмен отговор на частната жалба от ответникът [фирма] , [населено място] не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
За да върне касационната жалба на Динка и А. П. срещу решение № ІІ-132 от 13.10.2011 г. по гр.д. № 1437/2011 г. Бургаският окръжен съд е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като делото е търговско и цената на всеки от двата обективно съединени иска е в размер до 10 000 лв.
Определението е неправилно.
Неправилно въззивният съд е преценил спора между страните като търговски. С оглед предмета на процесната сделка – доставка на топлоенергия и предвид обстоятелството, че страна /потребител/ по нея е физическо лице, същата, съгласно изричната разпоредба на чл. 318, ал. 2 ТЗ, не представлява търговска продажба. Продажбата на топлоенергия не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, тъй като топлоенергията е движима вещ, която е продадена на абоната – физическото лице за използване за лично потребление. Доколкото претендираното вземане не е от търговска сделка, то и делото, имащо за предмет установяване на това вземане по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, не е търговско, а гражданско.
При преценката подлежи ли на касационен контрол въззивното решение следва да се вземе предвид посочената в чл.280, ал.2 ГПК цена на иска 5000 лв., а не 10 000, както е приел съда. В случая [фирма] е предявило срещу жалбоподателите А. П. и Динка П. положителни установителни искове за установяване на вземане за сумата общо в размер на 7 367.92 лв. в съотношение: 1/4 за А. П. и 3/4 за Динка П.. Предявеният иск срещу А. П. е с цена 1841.98 лв, а срещу Динка П. е с цена 5525.94 лв. Съгласно изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В конкретния случай атакуваното решение на въззивния съд е постановено по искове за парични вземания с цена на иска срещу А. П. до 5000 лв. Съобразно изменението на чл.280, ал.2 ГПК производството по тези дела е двуинстанционно. Ето защо касационната жалба на А. П. е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, поради което правилно е върната.
Касационната жалба на Динка П. е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск за парично вземане с цена на иска над 5000 лв. Същата неправилно е върната от въззивния съд, като процесуално недопустима. Предвид на това разпореждането на въззивния съд в частта, с която е върната въззивната жалба на П., като неправилно следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за нейното администриране.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 5713 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 1437/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която касационната жалба на Динка Димитрова П. е върната на основание чл.280, ал.2 ГПК, като недопустима.
Връща делото на Бургаския окръжен съд за администриране на подадената от Динка Димитрова П. касационна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5713 от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1437/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която на основание чл.280, ал.2 ГПК е върната касационната жалба на А. Д. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: