O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 16.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 889 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6673/ 26.11.2014 година на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Управителя А. Д. чрез процесуалния представител адв. П. Г.- САК срещу въззивно Решение 171 от 27.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 347/2014 година на АС-Варна.
С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 99 от 07.05.2014 година по гр.д. Nо 610/2013 година на ОС Шумен по отхвърлените искове на [фирма] срещу търговските дружества [фирма] [населено място] , [фирма] С. и [фирма] Ш. , по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС и чл. 92 ЗС за признаване правото на собственост на 1./ дворно място от 2075 кв.м. , състaвляващо част от УПИ IV в кв. 337 по плана на [населено място] , в северозападната част на ПИ с идентификатор 83510.670.434, при граници от две страни [улица]./ на сграда, с предназначение складова база, склад , застроена на площ от 67 кв.м. и идентификатор 83510.670.343.3 , на основание давностно владение и приращение , и поддържано основание , при условията на евентуалност, покупко-продажба по НА No 120/2002 год.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл. 84 ЗС и чл. 115 б.“ж“ ЗЗД във р.с чл. 79 ал.1 ЗС , допуснати нарушения на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по на 281 т.3 ГПК.
По делото са релевирани аргументи, имащи характера на изложение по см на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, с които жалбоподателят и защитата му мотивират искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК , поддържайки , че въпросът обвързан ли е от постановеното съдебно решение по иск за собственост приобретателя на недвижим имот, прехвърлен в хода на производството , ако исковата молба не е вписана придобитите от трети лица права / чл. 114 ЗС/ е произнесен в противоречие на ТР No 3 /19.07.2010 год. на ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по материално – правния въпрос съставлява ли действие на прекъсване на придобивната давност завеждането на установителен или осъдителен иска за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота. Прекъсва ли титулярът на собственост с предявен от него иск по чл. 108 ЗС своята придобивна давност , упражнявана в качеството на владелец на имота? с довод , че този въпрос е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика , обективирана по Р No 170/ 11.04.2012 год. по гр.д.No 961/11 год. на ВКС- I отд., Р No 705 / 29.10.2010 год. по гр.д.No 1744/ 2009 год. на ВКС- I отд., Р No 401/ 12.01.2012 год. по гр.д.No 895/2010 год. на ВКС- I отд. Р No 631/26.09.009 год. по гр.д. No 1525/2008 год. на ВКС – III отд.
По делото е подаден писмен отговор от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК чрез адв. З. Д. – АК В. , с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са по естеството си такива , обосновали изхода на спора, наред с обстоятелствена защита срещу доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Състав на ВКС след преценка на наведените доводи за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването на чл. 280 ал.2 ГПК за цена на иска по който е постановен съдебния акт над 5000 лв. , преценено с оглед данъчната оценка на имота – л.40.
Настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на законодателя относно допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
С приетите разяснения на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , в т.1 е посочено, че правният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде от категорията на обусловилите изхода на спора мотив на съда.Само такъв въпрос, от предметната рамка на правния спор , може да бъде основание , ако е съществува друга задължителна или незадължителна съдебна практика в противоречащ смисъл, да бъде основание за селекция в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, или , ако липсва съдебна практика –да бъде обоснована теза да допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Правни проблеми, по които съдът се е произнесъл, но пряко не са повлияли на крайния правен резултат по делото , не могат да бъде квалифицирани като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли исковете на [фирма] срещу търговските дружества [фирма] [населено място] , [фирма] С. и [фирма] Ш. , по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС и чл. 92 ЗС за признаване правото на собственост на 1./ дворно място от 2075 кв.м. , състaвляващо част от УПИ IV в кв. 337 по плана на [населено място] , в северозападната част на ПИ с идентификатор 83510.670.434, при граници от две страни [улица]./ на сграда, с предназначение складова база, склад , застроена на площ от 67 кв.м. и идентификатор 83510.670.343.3 , на основание давностно владение и приращение въззивният съд е приел, че при доказателствата по съдебно исково производство по иска по чл. 108 ЗС по гр.д. 710 /1997 год. на РС-Шумен/ потвърдено от втората инстанция в частта за спорните 2075 кв.м. / с ищец наследодателя Б. А. и въведени твърдения , че имотът, предмет в последствие на договора за прехвърляне право на собственост по НА 120/2002 година, се владее към 1997 година от търговските дружества ответници, които дружества са ответници и по настоящото дело, то не може да се приеме в настоящия процес , че е налице основният елемент на фактическия състав на придобивната давност- а именно за осъществена фактическа власт за времето след 1997 година , за доказан.
В контекста на тези мотиви , обусловили крайния извод за неоснователност на иска на търговски дружества , поставения въпрос за обвързаността на решаващия съд от постановено съдебно решение по иск за собственост на приобретателя на недвижим имот, прехвърлен в хода на производството , ако исковата молба не е вписана придобитите от трети лица права / чл. 114 ЗС/ не може да се приеме нито като обуславящ, дори и като такъв, произнесен в противоречие на ТР No 3 / 19.07.2010 год. на ОСГК на ВКС. Ако поставеният акцент на въпроса е в понятието „обвързаност“ , следва да се подчертае , че не се касае до легален законодателен термин. Законодателят употребява понятия като задължителност , преюдициалност , обусловеност , но не и „обвързаност‘ на влязло в сила решение по отношение на страни и трети лица. След като влялото в сила решение е задължително за страните и има действие по отношения на техните правоприемници/ 298 ал.1 и ал.2 ГПК , то „обвързаността‘ се разпростира и относно преклудиралите с предявяването на иска по чл. 108 ЗС правопораждащи юридически факти, между които е и този кой владее имота към момента на предявяване на иска респ. към приключване на устните състезания.
Вписването на исковата молба и последиците респ. неблагоприятните последици от невписването и , са предмет на ТР 3/2010 год. на ОСГК на ВКС . Това тълкувателно решения не визира приклузията на права и факти с предявяване на иска . С разясненията си ОСГК на ВКС с което се приема , че изискването за вписване на всички искови молби по чл.114 ал.1 б.”в” ЗС, уредено от императивна правна норма,съставлява според чл. 114 ал.2 ЗС , процесуално правило по законосъобразното движение на делото. Регламентираното процесуално задължение „ да не се дава ход на исковата молба” до нейното вписване, за разлика от изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./, въпреки че няма отношение към съдържанието на подлежащия на вписване акт, има значение за оповестяването на процеса и противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица .
Изведеният въпрос съставлява ли действие на прекъсване на придобивната давност завеждането на установителен или осъдителен иска за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота. Прекъсва ли титулярът на собственост с предявен от него иск по чл. 108 ЗС своята придобивна давност , упражнявана в качеството на владелец на имота? с довод , че е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика , обективирана по посочените решения , също не може да обуслови селекция и допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС, споделяна и от настоящия състав , няма спор , че владелецът на чужд недвижим имот , предявявайки самостоятелни права на собственост за имота , който владее , не може да прекъсне срока на придобивната давност, която тече в негова полза. Въпросът обаче е неотносим към разрешения с обжалваното въззивно решение материално правен спор за собственост, тъй като не мотивите за приложение на разпоредбите на чл. 84 ЗС и чл. 115 б.“ж“ ЗЗД във р.с чл. 79 ал.1 ЗС, а само фактическия въпрос за неосъществената фактическа власт на имота , е обусловил крайния правен резултат искът да бъде отхвърлен като неоснователен на поддържаното придобивно основание по чл. 79 ал.1 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 6673/ 26.11.2014 година на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] представлявано от Управителя А. Д. чрез процесуалния представител адв. П. Г.- САК срещу въззивно Решение 171 от 27.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 347/2014 година на АС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :