4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място] ,17,02,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1847 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Б. против решение № 2394 / 27.12.2013 год. по гр.д.№ 3427 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, в частта в която със същото е отхвърлен иска на касатора против [фирма] , с правно основание чл.208 ал.1 КЗ, за сумата над присъдените 10 880,66 лева и до размера на 38 540 лева,присъдени с първоинстанционното решение.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с довод за нарушение на материалния закон – чл.208 ал.1 КЗ вр. с чл.203 ал.2 КЗ – при определяне на дължимото застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск „кражба на МПС„. Касаторът счита недоказан по делото факта на „надзастраховане „ на автомобила, с оглед конкретното му техническо състояние към момента на сключване на застрахователния договор,което се е оказало обуславящо за определяне действителната му стойност към момента на застрахователното събитие на 12 063 лева,предвид приета за действителна стойност към момента на сключване на договора сумата от 12 500 лева,некореспондираща на договорената застрахователна сума от 41 000 лева.Касаторът намира,че действителната стойност на автомобила,определяща за обезщетението,би следвало да се определи по метода на пазарните аналози,чрез определяне стойността на която може да се купи същото имущество със същото качество,очевидно визирайки вещ с кореспондираща на договорената застрахователна сума стойност.В тази връзка е и въпросът,посочен в изложението по чл.280 ал.1 ГПК, с формално цитиране хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК: Как се определя действителната стойност на застрахованото имущество по смисъла на чл. 203 ал.2 КЗ,когато същото е откраднато – като се оценява конкретно застрахованото имущество / очевидно изхождайки и от невъзможността за такава оценка на базата на пряк оглед към този момент /или чрез стойността,за която може да се купи друго, със същото качество?
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Счита,че самият въпрос не задава хипотези, предпоставящи различен отговор,респ. различен изход на конкретния спор.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По обосноваване размера на застрахователното обезщетение въззивният съд, позовававайки се на чл.203 ал.2 КЗ,е приел за подлежащ на обезщетяване размер от 12 063 лв.,посочен от единичната техническа експертиза и потвърден от мнозинството на тройната такава. Тази сума съставлява пазарната цена на автомобил с действително кореспондираща към датата на сключване на застрахователния договор стойност от 12 500 лева/ т.е. при наличие на надзастраховане / и 3,5 % овехтяване до датата на застрахователното събитие.Вещите лица,застъпили това мнение,са се обосновали с доказателства за претърпени от автомобила двукратно тежки ПТП,щети в причинна връзка с които са обезщетени от други застрахователи / веднъж с предмет на щета, съответстваща на тотална и втори път – при щета, причинена и от потъване на автомобила под вода/ . Тези щети са настъпили преди сключването на застрахователния договор с ответника .Наред с доказателствата за тях,съдът е съобразил липсата на представени от ищеца доказателства за ремонта,извършен след така претърпените ПТП,за да би се установило възстановяването на автомобила в степен,кореспондираща на застрахователната сума от 41 000 лева.
Видно от преждеизложеното,изводът за размера на застрахователното обезщетение не е направен в противоречие, а в съответствие с нормата на чл.203 ал.2 КЗ ,по която впрочем има постановена задължителна и непротиворечива съдебна практика, споделяна и от настоящия състав,което изключва хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, сочена като допълнителен селективен критерий. Така в реш. № 165 по т.д.№ 469 / 2012 год. на ІІ т.о., реш.№ 209 по т.д.№ 1069 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 235 по т.д.№ 1586 / 2013 год. на ІІ т.о., реш.№ 115 по т.д.№ 627 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС ,безпротиворечиво е прието,че прилагането на чл.203 ал.2 КЗ предпоставя съобразяване и с условията на конкретното застрахователно правоотношение,респ.избраната от страните по договора хипотеза на обезщетяване / по възстановителна или действителна стойност – чл.203 ал.2 и ал.4 КЗ/. Действителната стойност, определяна по принципа на чл.203 ал.2 КЗ безспорно предпоставя установяване на пазарна цена на вещ, кореспондираща по характеристики и състояние на застрахованата,което предпоставя преценка и на действителното й състояние към момента на сключване на застрахователния договор,с оглед наличието на надзастраховане или подзастраховане.В случая,отхвърлянето на иска за разликата до претендираното от ищеца е обусловено не от неправилно приложение на чл.203 ал.2 КЗ,а от извод за наличие на надзастраховане,поради което и действителната стойност на вещта,определима от пазарната цена на вещ от същото качество, е съобразявана със стойност 12 500 лева, а не 41 000 лева, като действително определяща това качество.Изходът на спора е предопределен от извода на въззивния съд за доказване на „надзастраховането „. Дали този му извод е обоснован от доказателствата по делото би било предмет на касационен довод за неправилност, по чл.281 т.3 ГПК – основание , различно от тези по чл. 280 ал.1 ГПК.
По начало въпросът е нелогично формулиран, защото не задава алтернативни хипотези,измежду които да се търси отговор. Същият възпроизвежда чл.203 ал.2 КЗ – определяне на действителната стойност чрез пазарна цена на вещ от същото качество – като самата норма навежда към индивидуализация на вещта, чиято пазарна оценка се търси,кореспондираща на индивидуализацията на застрахованата,в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика.Каква би била действителната стойност на застрахованата вещ,при това към момента на сключване на застрахователния договор,доколкото същата е предопределила застрахователната сума,в рамките на която е ограничено застрахователното обезщетение,е предмет на доказване извън хипотезиса на чл.203 ал.2 КЗ.Дори да се приеме за правен въпрос, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл. 203 ал.2 КЗ не е неясна и не е провокирала противоречива съдебна практика, видно от преждецитираните решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които въззивното решение, досежно приложението на чл.203 ал.2 КЗ,при предпоставката – доказана действителна стойност от 12 500 лева към момента на сключване на застрахователния договор, респ.12 063 лв. към момента на застрахователното събитие,респ. наличие на надзастраховане – е съобразено.Въпрос относно извода на съда за „ надзастраховане „ и приложението на чл.204 КЗ , не е формулиран.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2394/ 27.12.2013 год. по гр.д.№ 3427/2013 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА П. К. Б. , на основание чл. 78 ал.8 вр. с ал. 3 вр. с чл. 81 ГПК , да заплати на З. „ А. България „, разноски за настоящото производство в размер на 1 359,78 лева – юрисконсултско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :