О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 18.06. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1992/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. А. Б., чрез пълномощник адвокат Е. К., срещу определение № 234 от 27.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 194/2018 г. на Апелативен съд – В..
В съдържащото се в частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ за допускане касационно обжалване на въззивното определение. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с т. 6, ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, ВКС. Жалбоподателят излага съображения, че е невъзможно да предприеме действия по смисъла на чл. 208 ДОПК, тъй като не е легитимиран да иска отмяна на допуснатото обезпечение, което е възможно само по почин на публичния изпълнител или по искане на длъжника. При липса на друга правна възможност, наложеното по реда на ДОПК обезпечение следва да бъде отменено по реда на ГПК. Наличието на вписана по партидата на дружеството обезпечителна мярка върху правото на строеж, погасено по давност поради неупражняването му в предвидения в закона петгодишен срок, ограничава имуществената сфера на жалбоподателя и правото му на собственост върху имота.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 780 от 28.03.2018 г. по гр. д. № 2790/2017 г. на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че е предявен иск от [фирма], [населено място], против ТД на НАП – В., представлявана от директора й /ответникът е уточнен с молба вх. № 4213/08.02.2018 г./. Въведените в исковата молба твърдения са, че ищецът е придобил чрез покупко – продажба, обективирана в НА № 109/24.11.16 г., от „Т. С. ПАРК” Б. В. собствеността върху 1999/2000 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.3511.532 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „М.”,[жк], с площ от 2000 кв. м., описан по НА № 121/19.12.07 г. като УПИ ІІІ – „за обществено обслужване”. Сделката е реализирана на основание чл. 37, ал. 1 ЗОЗ за удовлетворяване вземането на заложния кредитор „Т. С. ПАРК” Б. В. срещу залогодателя [фирма] /заложил по ЗОЗ търговското си предприятие, включващо и описания ПИ/. Преди извършване на продажбата, по партидата на имота в СВ – В., въз основа постановления за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.11 г. и 10.05.11 г. на ТД на НАП, са вписани възбрани върху правото на строеж за 12 офиса в предвидената за изграждане в имота офис сграда. Възбраните са наложени за обезпечаване вземанията на държавата срещу тогавашния собственик на поземления имот [фирма]. Поради неупражняването в предвидения в закона срок, правото на строеж е погасено по давност, а съществуващото вписване на възбраните нарушава правата на настоящия съсобственик на поземления имот- дружеството – ищец, което обосновава и интереса му от предявяване на иска. С молба от 09.01.2018 г., след дадени указания, [фирма] е уточнило петитума на иска в следния смисъл: след като съдът се увери, че правото на строеж, обезпечаващо вземането на държавата срещу [фирма], е погасено по давност, т. е., че предметът на обезпечението не съществува в правния мир, и предвид обстоятелството, че 1999/2000 ид. ч. от имота, върху който е учредено правото на строеж, са собственост на ищеца, да се постанови решение, с което да бъдат заличени вписаните въз основа на посочените две постановления на ТД на НАП – В. възбрани. Въззивният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим, тъй като петитумът не съответства на предвидените в законодателството способи за защита правото на собственост. Заличаването на вписана възбрана върху имот, винаги е последица от отмяна на обезпечението или от отпадане на основанието, на което то е било наложено. При наличие на ограничени вещни права върху вещта в полза на трети лица, защитата на правото на собственост може да бъде осъществена чрез предявяване на установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК за отричане на претендираните ограничени вещни права /вкл. и поради тяхното погасяване в предвидените от закона случаи/. Искът следва да се насочи срещу претендиращия да е техен носител, съответно срещу кредиторите, чието удовлетворяване зависи от наличието на тези ограничени вещни права /във фазата на започнато принудително изпълнение, насочено срещу вещта на ищеца/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. С оглед съдържанието на изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на посоченото тълкувателно решение, от значение за изхода по делото и обусловил правните изводи на въззивния съд, във връзка с релевираните основания и приложената към жалбата съдебна практика. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъждат сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че възможността за искова защита на засегнати материални права, вследствие наложена възбрана за обезпечаване вземанията на държавата срещу предходен собственик /праводател/ на имота, съществува единствено в производството по принудително изпълнение по реда на чл. 440 ГПК или чл. 269 ДОПК. По съдебен ред е недопустимо предявяване на иск за заличаване на допуснато обезпечение, засягащо чужда имуществена сфера, в какъвто смисъл са и правните изводи на въззивния съд.
Липсва основанието за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 2, предложение трето, ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение –значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на може да бъде допуснато и на това основание.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 234 от 27.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 194/2018 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: