ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№115
С., 19.05.2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто
отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди и
единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 543
по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на П. Х. Н. чрез адв. С. Г. от АК – П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 180/06.03.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по касационно дело № 249/2007 г.
В молбата се поддържа, че решението на апелативния съд, постановено по реда на касационното обжалване, следва да бъде отменено, защото възприетото в него тълкуване на чл.261 ЗМВР /отм./ е в противоречие с решение по и|дентичен казус на Пловдивския окръжен съд № 1058/01.07.2005 г. по гр.д. № 2966/2004
След оставяне на молбата без движение да уточни с какво обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, П. Н. чрез адв. Г. се е позовал на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК – ново обстоятелство от съществено значение за делото и евентуално – ново писмено доказателство от значение за делото. По същество излага съображението, че отмяната следва да се допусне и искането му да се уважи, защото при едни и същи обстоятелства, по едно и също време и при действието на една и съща нормативна уредба, са постановени диаметрално противоречиви решение относно размера на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 261, ал. 1 ЗМВР /редакция от 2003 г./
Насрещната страна не е изразила становище по молбата.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното от молителя и съобрази приложимия закон, намира, че молбата не се основава на нито едно от основанията, предвидени в хипотезите на чл. 303 ГПК, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане.
Молителят излага доводи за наличие на противоречива съдебна практика при тълкуване на правна норма, което е основание
Молителят излага доводи за наличие на противоречива съдебна практика при тълкуване на правна норма, което е основание за допускане на касационно обжалване, но не може да послужи като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Квалификацията, дадена от молителя – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се отнесе към обосновката на молбата му за отмяна.
Едно доказателство или обстоятелство, дори и да е ново, е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, само, ако при установяването му, съответно след представянето му, резултатът по спора би се променил в полза на молителя.
Нормата предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор, защото страната не е знаела за съществуване на определен правнозначим факт или, макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди <р доказателства. Това значи, че ако решаващият съд би взел предвид новото обстоятелство, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил също така и резултата по иска.
Новооткритите или новосъздадени докум)енти са основание за отмяна, когато са относно факти от съществено значение за крайния резултат, които са били твърдени през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи.
Наличието на съдебно произнасяне по идентичен правен спор, с различни страни, по което правораздавателният орган е дал различно тълкуване на правната норма от това в решението, чиято отмяна се иска е ирелевантно за материално правния спор и по никакъв начин няма да се отрази на крайния резултат по него.
На практика, молителят изразява несъгласие с тълкуването на закона, дадено от съдилищата, разгледали спора по същество, а това е недопустимо в настоящото производство. То е извънредно и не подменя редовния инстанционен контрол, като в него не се проверява правилността на влезлия в сила съдебен акт.
Само за яснота съдът намира, че на молителя следва да посочи, че решението, чиято отмяна се иска е съобразено с тълкуването на чл. 261, ал. 2 ЗМВР /отм./, дадено в многобройни решения на Върховния касационен съд, постановени по чл. 291 ГПК.
В заключение, молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба! на П. Х. Н. чрез адв. С. Г. от АК – П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 180/06.03.20^8 г. на Пловдивския апелативен съд по касационно дело № 249/2007
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението да страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: