7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 22.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 363 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗД [фирма], [населено място] и насрещна касационна жалба от ищците Д. Ж. Кулянин и Е. Х. Д., двамата от [населено място] срещу решение № 845 от 04.11.2010г. по гр. дело № 206/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
Ответникът обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението от 22.12.2009г. по гр. дело № 1078/2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 6 състав ЗД [фирма], [населено място] e осъдено да плати на Д. Ж. Кулянин и Е. Х. Д. на основание чл. 226 КЗ по 4 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 12.03.2007г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 12.03.2007г. до окончателното изплащане, а по сметка на САС държавна такса в размер 480 лв. Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ въпросът за вината на двамата водачи и като последица кой от ответниците застрахователни дружества следва да понесе отговорност е решен в противоречие с ППВС № 7/1959г., т. 1 и т. 2; 2/ въпросът кое лице следва да носи гражданска отговорност при настъпили вреди от ПТП, при което единият водач извършва маневра, а другият се движи в права посока, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ищите не изразяват становище по касационната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос не е решен в противоречие с ППВС № 7/1959г., тъй като въззивният съд въз основа на събраните доказателства за виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ и за причинната връзка между поведението му и нанесените от ПТП-то вреди, е постановил обжалвания съдебен акт. Посоченият от касатора втори въпрос не може да бъде решен чрез общо принципно тълкуване, поради това, че всяка конкретна ситуация, съответно ПТП, трябва да се разглежда конкретно и в съответствие с разпоредбите на ЗДвП.
Ищците Д. Ж. Кулянин и Е. Х. Д. са подали насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени до пълните предявени размери исковете за обезщетение за неимуществени вреди. Правят оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в посочената му част поради нарушение на материалния закон – принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и нормативно определените застрахователни лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. В насрещната касационна жалба и приложено към нея изложение обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевират доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази нормативно определения лимит на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“ и критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва насрещната касационна жалба и поддържа, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че при определяне на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди съдебните инстанции са се съобразили с нормата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място] не изразява становище по насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба на ответника е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 12.03.2007г. около 17.30 ч. в [населено място], на кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП между два леки автомобила, при което са ранени четирима граждани, седящи пред сладкарница „Пчела”, и е счупена витрината на сладкарницата. След обсъждане на представения констативен протокол, заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на разпитания във въззивното производство свидетел, решаващият съдебен състав е установил механизма на настъпилото ПТП: лек автомобил БМВ, управляван от Руси В. А., със застраховка „Гражданска отговорност” в [фирма] е излязъл от улицата за Софийски районен съд, завил е първо надясно към [улица], движил се е около 20-25 м. по [улица]със скорост около 15 кв/ч., след което е предприел маневра завиване наляво, за да навлезе в [улица]. Лек автомобил „Мерцедес Е55 А.”, управляван от С. А. С., със застраховка „Гражданска отговорност” в [фирма] се е движил по [улица], обозначен като главен път със знак Б-3 „Път с предимство” по посока от [улица]към [улица]със скорост 40-50 км/ч. При излизане на л. а. БМВ от улицата за СРС на [улица]е имало ограничаване на видимостта за двамата водачи поради наличие на паркирани на [улица]вдясно диагонално автомобили, но разстоянието между двата автомобила е било достатъчно голямо за безопасно излизащия л. а. БМВ и приближаващия л. а. Мерцедес – към този момент л. а. Мерцедес е бил на около 70 м. преди улицата за СРС и около 100-105 м. преди мястото на удара. Анализирайки свидетелските показания съобразно останалите събрани по делото доказателства и отчитайки възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, въззивният съд е констатирал, че водачът на л. а. БМВ преди да предприеме маневрата, подал светлинен сигнал за завой наляво по [улица], погледнал в огледалото за задно виждане, видял моторни превозни средства на голямо разстояние зад себе си, след което предприел маневрата завой наляво и когато е приключвал маневрата задните колела на автомобила били на трамвайната релса за насрещно движение.
При така изяснената фактическа обстановка, съдебният състав на САС е направил извод, че пътно-транспортното произшествие е причинено от водача на застрахования в [фирма] лек автомобил „Мерцедес Е55 А.” с рег. [рег.номер на МПС] . Водачът на л. а. БМВ не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, движил се е със съобразена скорост, подал е светлинен сигнал за извършваната маневра, съобразил се е с останалите участници в движението, след което е предприел маневрата, докато водачът на л. а. Мерцедес се е движил с разрешена, но несъобразена с пътната обстановка скорост, не се е съобразил с мястото на движението, интензитета на движение, наложените от паркираните автомобили ограничения и с подадения светлинен сигнал от движещия се пред него участник в движението. Въззивната инстанция е изложила съображения, че водачът на л. а. Мерцедес е имал възможност да възприеме предприетата от движещия се преди него участник в движението маневра и съответно да вземе мерки за безопасност, ако е карал със съобразена с конкретната пътна обстановка скорост и повишено внимание, и предвид наличието на подаден сигнал за завой наляво, е могъл да предприеме аварийно спиране на автомобила и да предотврати удара.
За да определи обезщетение за претърпените имуществени вреди на всеки от пострадалите ищци по 4 000 лв., решаващият съдебен състав е приложил критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като е отчел характера на получените увреждания, възрастта на пострадалите, интензитета на претърпените болки и негативни емоции, пълното им възстановяване, липсата на остатъчни последици, обстоятелството, че ищцата е била бременна и заедно с другия ищец са очаквали първото си дете.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В конкретния случай посочените от касатора – ответник въпроси за вината на двамата водачи и като последица кой от ответните застрахователни дружества следва да понесе отговорност са от значение за изхода на спора, но зависят от конкретните факти и обстоятелства, установени по делото. Тези въпроси не могат да бъдат решени еднозначно по всички дела, тъй като обстоятелствата, при което е причинено едно ПТП с двама участници – водачи на два автомобила, могат да бъдат различни.
Въпросът кое лице следва да носи гражданска отговорност при настъпили вреди от ПТП, при което единият водач извършва маневра, а другият се движи в права посока, също не може да бъде разрешен по еднакъв начин, поради това, че фактическата обстановка може да бъде различна – разстоянието между двата автомобила, тяхната скорост на движение, дали водачът, предприемащ маневра се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, дали се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, дали своевременно е подал ясен и достатъчен за възприемане сигнал, както и имало ли е възможност да бъде избегнат удара. В постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да изследва механизма на ПТП и причините за настъпилите вреди. В настоящия случай това е направено от двете инстанции, като въз основа на събраните доказателства /писмени доказателства, заключение на автотехническа експертиза, свидетелски показания/ решаващият съдебен състав е направил извод, че процесното ПТП е причинено от водача на застрахования при ЗД [фирма] лек автомобил „Мерцедес Е55 А.”, докато водачът на застрахования при [фирма] лек автомобил БМВ няма вина. Доколко правилно е установена фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства с оглед прилагане правилата на логическото мислене е въпрос, който касае обосноваността/ необосноваността на обжалвания съдебен акт и представлява основание за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Приложимите към настоящия правен спор норми на чл. 20, 23, 25, 26, 36 и 37 ЗДвП, уреждащи скоростта, дистанцията и задълженията на водача при предприемане на маневра завой наляво, са достатъчно пълни, ясни и непротиворечиви, поради което не е налице и вторият елемент на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно развитие на правото.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба на ответника основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на ищците следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на касатора – ответник не се дължат, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника [фирма] възнаграждение за юрисконсулт в размер 427,50 лв. Разноски на ответниците – ищци не следва да се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 845 от 04.11.2010г. по гр. дело № 206/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав в обжалваната от ЗД [фирма], [населено място] част.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 427,50 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Д. Ж. Кулянин и Е. Х. Д., двамата от [населено място] срещу решение № 845 от 04.11.2010г. по гр. дело № 206/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.