О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 23.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 432/2008 година
Производството е по чл.278 във вр с 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “В” Е. против определение № 215 от 24.03.2008 г. по ч.гр. д. № 527/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 25.01.2008 г. по гр.д. № 1367/2005 г. на Софийски градски съд, VІ-ти състав, с което по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) “ Хелиос Х. ” Е. е осъден да заплати на настоящия жалбоподател допълнително разноски в размер на 27 432 лв. и вместо него е постановил друго, с което му присъдил такива в размер на 20 977.83 лв.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба “Х” Е. изразява становище за оставянето й без уважение.
ВКС състав на ТК, II т. о. намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, частната касационна жалба не следва да се допусне до разглеждане по същество по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, какъвто характер има настоящето определение, допустимостта на касационното им обжалване е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Жалбоподателят в настоящото производство не е формулирал съществен процесуалноправен въпрос, решаването на който да е обусловило изхода на производството по чл.192, ал.4 ГПК (отм.). Поставеният въпрос за правото на договаряне на адвокатско възнаграждение за всеки един от обективно съединените искове, предявени от него при условията на кумулативност не е коментиран от въззивния съд, който с обжалваното определение се е произнесъл по въпроса относно съразмерността на направените по делото разноски с правната и фактическа сложност на поставения за разрешаване правен спор- чл.64, ал.4 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 78, ал.5 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че критерият за определяне на даден въпрос (материалноправен или процесуалноправен) като съществен е доколко решаването на този въпрос е от значение за конкретния спор, а не за правото по принцип, както неправилно се поддържа в частната касационна жалба.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от частния жалбоподател предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 215 от 24.03.2008 г. по в.ч.гр.д. № 527/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: