О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София,24.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 17.02. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 720/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез адвокат Я. Я., с вх.№ 2259/27.05.2010 год. на В. апелативен съд, срещу решение №43 от 23.04.2010 год. по в.т.д.№17/2010 год. на В. апелативен съд, Т.О., в частта, с която, след отмяна на отхвърлителното решение №398 от 28.10.2009 год. по т.д.№140/2009 год. на В. окръжен съд, Т.О., предявеният от Г. Б. Б. срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл.125, ал.3,ТЗ е уважен за сумата 10 349.04 лв., представляваща разликата между стойността на дела на ищеца, определен въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството му в ответното дружество, в размер на 11 549.04 лв., и доброволно изплатените от дружеството 1 200 лв., представляващи съобразно нормата на чл.14 ал.3 от Дружествения договор номиналната стойност на дружествения дял на съдружника-ищец. За да отхвърли иска, В. окръжен съд е приел, че нормата на чл.125, ал.3 ТЗ не е императивна и при уреждане на имуществените последици от прекратяване участието на ищеца в ответното дружество следва да намери приложение чл.14, ал.3 от Дружествения договор, съобразно която „Изключеният съдружник получава по-малката между номиналната и балансовата стойност на внесения дял в капитала”. С обжалваното решение В. апелативен съд е приел, че стойността на дела на ищеца следва да се определи по реда на чл.125, ал.3 ГПК, защото той е съдружник, който е прекратил членството си на основание чл.125, ал.2 ТЗ с предизвестие, а имуществените последици от такова напускане на дружеството не са уредени в Дружествения договор. Нормата на чл.14, ал.2 от Дружествения договор, съобразно която при прекратяване на членството на съдружника, общото събрание взема решение за връщане на дяловата вноска, но при условия не по-неблагоприятни от тези по алинея трета, съдът е приел за неопределена.
Касаторът [фирма],[населено място] твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно. Подържа, че е постановено по недопустима, като просрочена, въззивна жалба. Подържа, че на основание чл.149, ал.2 ГПК в съдебното заседание, проведено на 28.09.2009 год., е посочено, че на 28.10.2009 год. съдът ще обяви решението си, от който ден започва да тече преклузивният двуседмичен срокът по чл.259, ал.1 ГПК за обжалването му и който към момента на подаване на въззивната жалба по пощата-17.11.2009 год. вече е бил изтекъл. Навежда доводи, че В. апелативен съд привратно тълкува и приема, че нормата на Дружествения договор, регламентираща уреждането на имуществените последици на напусналия съдружник, съдържа неопределност.
Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос сочи този за това ”От кой момент започва да тече срокът за обжалване на решението, когато в протокола от съдебното заседание съдът определи дата, на която ще се произнесе с решение съобразно нормата на чл.149, ал.2 ГПК”. Произнасянето по този въпрос, поради липсата на съдебна практика, обосновава със значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Формулира и материалноправния въпрос :”Императивна или диспозитивна е нормата на чл.125, ал.3 ТЗ, която урежда имуществените последици при прекратяване членството на съдружника”. По този въпрос подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като счита , че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение №405 от 25.06.2007 год. по т.д.№144/2007 год. на ВКС, І Т.О. в което е прието, че нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е диспозитивна и при уреждане имуществените последици на прекратилия членството си съдружник следва да се приложат нормите на дружествения договор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът твърди, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, защото неоснователни са твърденията за недопустимост на въззивното решение, както и че правилно е приложена нормата на чл.125, ал.3 ТЗ при определяне имуществените последици от прекратяването на членството напусналия съдружник.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По повод възражението на касатора за недопустимост на въззивното решение и в рамките на служебното задължение на съда да провери допустимостта му/арг. от т.1 на ТР1-2010-ОСГКТК/, настоящият състав намира, че възражението за просрочване на въззивната жалба е неоснователно. Посочването от първоинстанционния съд на основание чл.149, ал.2 ГПК на деня, в който ще обяви решението си, не променя началния момент, от който започва да тече двуседмичният преклузивен срок за обжалване, който съгласно изричната норма на чл.259, ал.1 ГПК започва да тече от връчване на първоинстанционното решение на страната. Съгласно по-широко застъпеното служебно начало в сега действащия ГПК е възприет принципът на уведомяване на страните чрез връчване на преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване/арг. от чл.7, ал.2 ГПК/. От връчването на обжалваемия акт започва да тече преклузивният срок за обжалване. Същият начален момент се съдържа и в чл.283 ГПК при определяне срока за касационно обжалване. Поради законодателното разрешаване на посочения от касатора въпрос не са налице нито основното, нито допълнително подържаното основание за селектиране на касационната жалба.
Посоченият материалноправен въпрос също не е обусловил изхода по конкретното дело, защото В. апелативен съд не се е произнесъл по въпроса дали нормата на чл.125, ал.3 ТЗ е императивна или диспозитивна. Той я е приложил, не защото е счел, че тя е императивна, а защото е приел, че нормите на дружествения договор, регламентиращи уреждането на имуществените последици от прекратяването на членството на съдружника/чл.14, ал.2 във вр. с ал.3 от Дружествения договор/ са неопределени, т. е че липсва подробна уредба как следва да бъдат уредени тези последици за прекратилия членството си, а не изключен съдружник. При тази мотивировка на съда, крайните му изводи не са направени в противоречие с изводите, застъпени в приложеното решение №405 от 25.06.2007 год. по т.д.№144/2007 год. на ВКС, І Т.О. А дали В. апелативен съд правилно е тълкувал дружествения договор е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде проверявана в касационното производство, а още по-малко да служи като основание за достъп до касация.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №43 от 23.04.2010 год. по в.т.д.№17/2010 год. на В. апелативен съд, Т.О., в частта, с която [фирма],[населено място] е осъден да заплати на Г. Б. Б. за сумата 10 349.04 лв., представляваща неизплатената част от стойността на дела му след напускане на дружеството, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: