О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 24.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1023 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от юрисконсулт Г. Н., срещу решение № 44 от 02.02.2016г. по в.гр.д. № 1040/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 55 от 07.05.2015г. по гр.д. № 255/2014г. на Районен съд – Свищов и касаторът е осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 7 122 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – стойността на UPS и SMNP карта към него, повредени в резултат на пренапрежение след прекъсване на електрозахранването на 22.07.2013г. поради неправомерни действия на служители на ответното дружество, които отговарят за експлоатацията, поддръжката и надлежното функциониране на електропреносната мрежа, част от която е Подстанция С., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба 25.03.2014г. до окончателното й изплащане и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 2 807,32 лева – направени по делото разноски за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е изменил правната квалификация на спорното право от чл.50 ЗЗД на чл.49 ЗЗД, приемайки неправилно, че погрешната правна квалификация, която е определена първоначално от РС – Свищов, не е рефлектирала върху подлежащите на доказване релевантни за спора факти. Счита за безспорно доказано по делото, че действията му при изключването на силовия транформатор са правомерни, законосъобразни и повредата не е можело да бъде предвидена и предотвратена. Сочи, че UPS е предназначен точно за такива случаи и не може спирането на електрозахранването да е причина за повредата му. Твърди още, че по никакъв начин не е била установена причинно-следствена връзка между вредите, които ищецът твърди, че е понесъл, и вещта – в случая изключилия трансформатор в подстанция „С.“, собственост на касатора. Счита за неправилен и извода на въззивния съд за липса на съпричиняване от страна на ищеца поради неполагане на дължимата грижа за защита на имуществото му. Твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал нови доказателства в противоречие с чл.266, ал.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че след като е изменил правната квалификация на спорното право от чл.50 ЗЗД на чл.49 ЗЗД въззивният съд е постановил решение, с което е приел, че причинените на ищеца имуществени вреди са от неправомерни действия на служители на ответното дружество, които отговарят за експлоатацията, поддръжката и надлежното функциониране на електропреносната мрежа, част от която е подстанция „С.“. Счита, че в случая въззивният съд не е приложил закона еднакво и точно, като го е направил в противоречие със задължителната практика на ВКС, свързаната с приложението на чл.49 ЗЗД, част от която са Постановление № 7 от 29.12.1958г. на Пленума на ВС и Постановление № 9 от 29.12.1966г. на Пленума на ВС. Излага доводи за липсата на доказателства за осъществено от негови служители пряко или косвено въздействие, довело до вредите. Поддържа, че мотивите на въззивния съд не отговарят на изискването на т.4 от Постановление № 9 от 29.12.1966г. на Пленума на ВС. Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Противоправно ли е поведението на Е. АД при извършването на разрешена от закона дейност по преустановяване преноса на ел.енергия и прекъсване на електроснабдяването през съответната мрежа до потребителя, от която да са нанесени вреди на имуществото на ищеца, при условие, че същият не е взел мерки, вменени му императивно по закон за защита от комутационни смущения, причинени в резултат на прекъсване на електроснабдяването?
2. Съставлява ли процесуално нарушение празнотата в мотивите на решението, изразяваща се в необсъждане ролята и значението на третото лице помагач, привлечено в процеса, в материалноправната страна, очертана от рамките на спора, и води ли тази празнота до пороци в решението?
Поддържа, че неправилното прилагане на материалния закон от въззивния съд засяга резултатите от производството по разглеждането на касационната жалба по същество, докато точното прилагане на закона се отнася до възможностите за изменение на съдебната практика с оглед преодоляването за в бъдеще на установени до този момент становища по прилагането на закона.
Ответникът [фирма], [населено място], представлявано от адв. Ю. М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице законовите предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението не са обосновани сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че формулираните от касатора въпроси са такива, които касаят конкретните факти по делото, а не въпроса за това, как съдът е приложил материалния закон относно фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че първата група основания са изкуствено формулирани и пренесени в изложението, без да отговарят на изискванията на закона и даденото с ТР № 1/2009г. на ОСГТК тълкуване, като не е посочен правният въпрос, по който съдът се е произнесъл. По отношение на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК счита, че първият въпрос е повече от некоректно формулиран и в известен смисъл подвеждащ, като в обосновката си касаторът всъщност сочи, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Твърди, че вторият въпрос е общ и принципен, обоснован със задължението на съда да обсъди ролята на третото лице-помагач.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че с оглед изложените от ищцата твърдения първоинстанционният съд не е дал точната правна квалификация на спорното право, а именно – чл.49 ЗЗД. Изложил е съображения, че очертаното от ищеца спорно право не сочи на отговорността по чл.50 ЗЗД, която е обективна, безвиновна отговорност и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства или качества на вещта, като е посочил, че обстоятелствата, изложени в исковата молба и в направеното от ищцовото дружество уточнение, сочат на претенция за репариране на вреди, причинени вследствие „неизправност“ на вещ, собственост на ответника, произтичаща от нарушение на предписани правила /действия, респ. бездействия, свързани с поддържането на вещта, а не от обективно присъщи свойства на вещта. Въззивният съд е приел, че погрешната правна квалификация не е рефлектирала върху подлежащите на доказване релевантни за спора факти, като страните са имали реална възможност и са ангажирали доказателства, изцяло относими към приложимата в казуса правна норма – чл.49 ЗЗД и първоинстанционният съд се е произнесъл по наличието на фактическия състав по посочената норма. Счел е, че решението не е недопустимо като постановено по непредявен иск, тъй като е основано на фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, и неправилната правна квалификация не е основание за обезсилване на решението.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 22.07.2013г. в Подстанция „С.“ е дефектирало устройство от защитните съоръжения, което е довело до аварийно изключване на електрозахранването на всички абонати в [населено място] и населените места около града, като изключването е предизвикано поради вътрешна повреда на електронно цифрово устройство за защита, което следи за наличието на претоварване или къси съединения в мрежата 20 kV и предпазва трансформатора от повреда – Релейна защита модел EFI401. Приел е още, че от събраните по делото доказателства е установено настъпването на претърпяната вреда – изгоряло UPS устройство при спиране на тока на 22.07.2013г.. Позовал се е на извода на вещото лице, че повреждането на входните платки може да бъде вследствие на генериран високоенергиен напреженов импулс и е посочил, че повредата на UPS-а и картата към него е в резултат на възникване на напреженов импулс на входа на устройството и точно такъв високоенергиен напреженов импулс се е получил при дефектиране на защитата в Подстанция „С.“, довела до аварийно изключване на електрозахранването в района. Въз основа на това е заключил, че процесната повреда се дължи именно на аварийното прекъсване на електрозахранването в Подстанция „С.“ на 22.07.2013г. Приел е още за доказано наличието на противоправно поведение от страна на служителите на ответното дружество, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията им, визирани в чл.86, ал.4 и чл.87, ал.2 ЗЕ, според които операторът на електропреносната мрежа по всяко време действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа и осигурява единното управление на електроенергийната система и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, осигурява и поддържането на обектите и съоръженията на еелектропреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и с изискванията за безопасност при работа. Счел е, че законовата презумпция за вина не само че не е оборена, но е и потвърдена от събраните в хода на производството доказателства. Посочил е, че по делото не е доказано генерираните от електропреносната мрежа /високо напрежение/ пренапрежения от комутации, отразяващи се на инсталациите ниско напрежение, да се дължи на причина, която да не може да се вмени във вина на служителите на ответното дружество, поради което дружеството следва да носи отговорност за обезщетяване на вреди, причинени от техническата неизправност на електропреносната мрежа, а именно – генерирането на комутативни високоенергийни напреженови импулси.
Въззивният съд е приел за недоказано наличието на съпричиняване от страна на ищеца като последица от неправилно монтиране или неправилна експлоатация на устройството, тъй като такива данни не са установени. Приел е още, че липсва нормативно задължение за ищеца, предвидено в Наредба № 1 от 27.05.2010г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уреди за ниско напрежение в сгради, за монтиране на допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен или комутационен произход. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което монтирането на външна аресторна защита не гарантира стопроцентова защита от повредата на процесния UPS и е взел предвид, че самият UPS е такова устройство, чието предназначение е да предпазва захранваната електронна апаратура от смущения, кратковременни пикове или пропадания в захранващото напрежение и да осигурява мигновена защита срещу моментни прекъсвания в електрозахранването. Заключил е, че ищцът с грижата на добрия стопанин е предприел необходимите действия да предотврати възникване на вреди в по-голям размер.
Във връзка с установяване на размера на вредата въззивният съд е взел предвид заключението на вещото лице, според което към 02.02.2015г. стойността на ремонтиране значително надхвърля стойността на закупуване на ново аналогично устройство Поради това е приел, че към момента на причиняване на увреждането – 22.07.2013г. претенцията за имуществени вреди се явява изцяло основателна по размер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът е изложил доводи за неправилност на обжалваното решение с оглед определената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск и извода му за наличие на елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, но не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и по който е налице твърдяното от него произнасяне в противоречие с практика на ВКС. При липса на формулиран конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос не е налице общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по наведените оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд настоящият състав не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловен от собствените му възприятия относно мотивите на въззивния съд. Въззивният съд обаче не е приел, че ищецът не е взел мерки, вменени му императивно по закон за защита от комутационни смущения, причинени в резултат на прекъсване на електроснабдяването. Напротив, съдът е приел след обсъждане на събраните доказателства, че липсва нормативно задължение за ищеца, предвидено в Наредба № 1 от 27.05.2010г. за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уреди за ниско напрежение в сгради, за монтиране на допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен или комутационен произход, че монтирането на външна аресторна защита не гарантира стопроцентова защита от повредата на процесния UPS, както и че самият UPS е такова устройство, чието предназначение е да предпазва захранваната електронна апаратура от смущения, кратковременни пикове или пропадания в захранващото напрежение и да осигурява мигновена защита срещу моментни прекъсвания в електрозахранването. С оглед на това поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложените от касатора доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд поради противоречието им с относими материалноправни норми представляват оплакване за неправилност на решението, по които съдът не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК.
Формулираният процесуалноправен въпрос се отнася до съдържанието на мотивите на съдебното решение по дело, по което участва трето лице-помагач. По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно формираната постоянна съдебна практика съдебното решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите следва да включват преценката на събраните доказателства, фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той е достигнал до крайния си извод. С решението си съдът дължи да се произнесе по предмета на делото – по спорното материално субективно право, очертано чрез основанието и петитума на иска. При постановяване на решението си въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като в мотивите си е подложил на самостоятелна преценка доказателствата и е обсъдил защитните тези на страните, включително на третото лице – помагач, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, и се е произнесъл по спорното право. Наличието на постоянна съдебна практика по поставения въпрос изключва формално посоченото от касатора, без изложени доводи за обосноваването му, основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 02.02.2016г. по в.гр.д. № 1040/2015г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бл. „П.“, вх. А сумата 500 лева /петстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: