О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място], 24.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 70/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на адвокат Н. П., като пълномощник на ищците С. С., С. С. и С. Т., против въззивното определение от 19.11.2010 год. по ч. гр. д. № 600/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното разпореждане от 29.09.2010 год. по гр. д. № 713/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за връщане на внесената по делото държавна такса.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на таксата. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, позовавайки се на липса на съдебна практика по приложението на чл. 4б ЗДТ по въпроса за недължимостта на държавната такса, с оглед значението му за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната жалба не е взел становище.
Частната касационна жалба е подадена в срок, от ищците по делото и е насочена против акт на въззивния съд, с който е дадено разрешение по същество на въпроса за връщане на внесена държавна такса при прекратяване на производството поради липса на правен интерес от предявяване на иска. Поради това и същата е процесуално допустима.
Преди произнасянето й по същество, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по въпроса за наличие на основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, поддържано от касаторите. За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отказано връщане на внесената за производството държавна такса, въззивният съд приел, че поддържаните от жалбоподателите основания не са предвидени в закона – нито в ГПК, нито в ЗДТ внасянето на държавната такса не е обусловено от разглеждане на делото в открито заседание и извършването на съдопроизводствени действия, както се е поддържало от молителите.
Следователно, по въпроса дали внесената държавна такса е дължима или недължима, макар и да не е обсъждан от въззивният съд, същият имплицитно е приел, че таксата е дължима в производството, приключило с прекратяване поради липса на правен интерес за ищците, сега касатори, приемайки, че не са налице основания за връщането й при прекратяване на производството по иска на настоящите касатори. По този въпрос, включително и по приложението на чл. 4б ЗДТ е налице съдебна практика, изразяваща се в определение № 590 от 13.07.2010 год. по ч. т. д. № 383/2010 год. на І т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което е прието, че при внасяне на държавната такса в рамките на образуваното производство, независимо от резултата, с който е приключило, не се касае до приложение на чл. 4б ЗДТ.
При това положение доводът, че не е налице съдебна практика по приложението на горната разпоредба, е неоснователен. Освен това, касаторите не са изложили съображения в какъв аспект считат, че произнасянето на касационната инстанция по поставения въпрос ще допринесе до изработване на практика по прилагането на цитираната разпоредба на закона, която не е неясна или непълна с оглед разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В заключение следва извода, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, с оглед на което и не следва да се допуска въззивното определение до касационно обжалване.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 617 от 19.11.2010 год. по ч. гр. д. № 600/2010 год. на Варненския апелативен съд, по подадената частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: