О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 25.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№555 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №VІ-122 от 30.10.13г. по гр.д.№1208/13г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение №721 от 26.04.13г. по гр.д.№7024/12г. на Бургаския районен съд, с което е допусната делба на апартамент в [населено място], между съсобственици и при квоти: ? ид.част за Ж. И. К. и по ? ид.част за И. Н. К. и С. Р. К.. Въззивният съд е приел, че апартаментът е останал в наследство от И. Н. К. и Т. С. З.. Техни наследници са дъщеря им Ж. К. и синът им Н. К., които имат равни дялове – по ? ид.част. След смъртта на Н. К. през 2012г. неговият наследствен дял преминава в сина му И. К. и съпругата му С. К., при равни квоти – по ? ид.част. Възражението на Ж. К., че е придобила по давност наследствената ? ид.част на своя брат, е прието за неоснователно. От разпитаните по делото свидетели само дъщерята на Ж. има непосредствени впечатления за това, че към 1997г. Н. К. не е имал претенции към наследствения апартамент. Към този момент свидетелката е била на 10 години. Останалите свидетели нямат лични впечатления по този въпрос, а установяват пред съда това, което са чули от самата Ж.. Не е доказано изявление на Ж. пред нейния брат, че за в бъдеще ще ползва наследствения апартамент само за себе си. Липсата на претенции от негова страна не означава непременно, че той е бил съгласен Ж. да придобие частта му по давност, а че е съгласен тя да ползва апартамента, без да му заплаща обезщетение за неговата част. Това се потвърждава и от отправената от него през 2010г. нотариална покана, с която той недвусмислено е заявил правата си върху своята ? ид.част и е поискал сестра му да му заплаща обезщетение за ползването на имота. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. К.. Тя счита, че искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като е придобила по давност онази наследствена ? ид.част от апартамента, която е била на нейния брат. Съдът неправилно е преценил доказателствата по делото. Свидетелите са установили, че приживе нейният брат не е имал претенции за собственост към процесния апартамент, тъй като тя е гледала родителите си докато са живи. Не е вярно, че брат и е изпратил нотариалната покана от 2010г. Нотариалната покана е подписана от съпругата на брат и, а ако тя е била негов пълномощник към този момент, е трябвало да впише в поканата и номера на пълномощното. Нотариалната покана е изпратена на 28.11.10г., а смъртта на Н. е настъпила на 30.03.12г. Ако поканата е била изпратена с негово знание, делото за делба би започнало непосредствено след поканата, а не година и половина след това. За да не злепостави брат си пред неговата съпруга относно намеренията му да не претендира за наследствен дял от процесния апартамент, жалбоподателката му е отправила насрещна нотариална покана да се яви пред нотариус, „за да уредят отношенията си”. Фактът, че той не се е отзовал на тази насрещна покана свидетелства, че не е искал да оспорва правата на сестра си върху целия апартамент.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: В условията на съсобственост, която е възникнала по наследство, действията и волеизявленията на съсобственика, който не владее имота и с които демонстрира знание за намерението на владеещия собственик да свои имота, доказват ли това владение на съсобственика, който претендира за право на собственост върху целия имот. Ако той с действията си признава собствеността на този, който я претендира, това правнорелевантен факт ли е за придобиване на собственост върху целия имот по давност и владение от владеещия собственик.
Ответниците в производството И. Н. К. и С. Р. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос се свежда до това дали е възможно за намерението на един от съсобствениците да завладее и придобие по давност чуждата идеална част от вещта да се съди по това, че другият съсобственик знае и е съгласен с това намерение. Този въпрос би могъл да послужи като основание за допускане на касационно обжалване само ако по настоящото дело по категоричен начин бе установено, че другият съсобственик Н. К. не е имал нищо против сестра му Ж. да придобие по давност неговата идеална част. Точно това обаче не е установено по делото и затова въззивният съд е отхвърлил възражението за придобивна давност. Въпросът не се вписва в установените обстоятелства по настоящото дело и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Изложеното от жалбоподателката Ж. К. в касационната и жалба са само нейните интерпретации на фактите по делото, без обаче те да са единствените възможни. С оглед данните по настоящото дело поставеният правен въпрос не е определящ за изхода му и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VІ-122 от 30.10.13г. по гр.д.№1208/13г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: