6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 25.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№7394 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1641 от 29.07.14г. по гр.д.№834/14г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение №465/11.11.13г. по гр.д.№165/11г. на Софийския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху част от поземлен имот №755092 с площ от 16,112 дка в местността „Г. ливади”, землището на [населено място], част от отдел 57, част от подотдели 1, 2 и 3 и отдел 73, част от подотдели 5 и 6, част от отдел 233 в подотдел 2 в териториалния обхват на ДЛ-Б. с кадастрален идентификатор 65231.919.51. Решението е постановено при участието на Министерство на физическото възпитание и спорта, като трето лице помагач на страната на ищеца и [фирма], като трето лице помагач на страната на ответника.
Спорът по делото е породен от обстоятелството, че по едно и също време един имот е бил предмет на две различни разпореждания в полза на различни лица. С решение по протокол №28-00-19/08.07.05г. на министъра на младежта и спорта имот с площ от 20 дка в местността „Г. ливади”, землището на [населено място], е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца [фирма]. Същевременно, със заповед 49-182/02.06.05г. на министъра на земеделието и горите и договор №293/ 05.07.2005г., процесният имот от 16,112 дка в същата местност, от които 13,500 дка се застъпват с имота на ищеца, е бил заменен с друг имот на [фирма], а на 08.07.2005г. това дружество е продало получения при замяната имот на ответника [фирма].
Спорни по делото са били въпросите за идентичността на имотите по двете различни разпореждания; на кое министерство е принадлежало правото да се разпорежда с процесния имот от името на държавата и кое от двете разпореждания е действително.
Въззивният съд е приел, че е налице частична идентичност между процесния имот №755092 с площ от 16,112 дка и имота, описан в документите, с които ищецът се легитимира като собственик. Според заключението на вещото лице арх. Г., подкрепено и от заключението на вещото лице инж.М., както и на тройната техническа експертиза, застъпването между имотите е 13 500 кв.м. от общо 16 112 кв.м.
По легитимацията на ищеца е прието следното: Със заповед №552 от 07.05.85г. на министъра на горите и горската промишленост, на основание чл.9 от Закона за горите, е разрешено на ЦС на Б. да построи национален ски-център върху 20дка незалесена горска площ в местн.”Б.”, землището на [населено място], част от подотдели 57-2 и 73-5, като Б. си запазва правото на собственост върху извършения строеж. Такова строителство Б. не е извършило. Съставен е А. №6395/03.11.94г. на ОбНС [населено място], в който е отбелязано, че имотът от 20 дка, отреден за национален ски-център със заповед №552/1985г., е предоставен за оперативно управление на Комитета за физическо възпитание и спорт. С Р. №7/24.06.2005г. имотът по посочения А. е отнет от Министерство на младежта и спорта поради отпаднала нужда и е обявен за частна държавна собственост. Разпоредено е на министъра на младежта и спорта да го внесе като непарична вноска в капитала на [фирма]. С протокол №28-00-19/08.07.2005г. е удостоверено решение министъра на младежта и спорта за извършване на апорта и това решение е вписано в търговския регистър.
По легитимацията на ответника е прието следното:
Със заповед №РД 49-182/02.06.2005г. на министъра и земеделието и храните, издадена на основание чл.15б от действащия към този момент Закон за горите от 1997г., е наредено да се извърши замяна на 21,238 дка дървопроизводителна и недървопроизводителна горска площ от държавния горски фонд, представляваща имот №755092 с площ от 16,525 дка и имот №000582 с площ от 4,713 дка, двата имота – частна държавна собственост, находящи се в местността „Г. Градини”, [населено място], с имоти, представляващи дървопроизводителна горска площ от 24,000 дка, находящи се в [населено място], [община], собственост на [фирма]. Договорът за замяна е оформен на 05.07.2005г., а на 08.07.2005г. [фирма] е продало получения при замяната имот на [фирма].
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск се свеждат до това, че процесният имот не е бил предоставен за управление на Комитета за физическо възпитание и спорт, нито на Министерство на младежта и спорта, затова министърът на младежта и спорта не е имал правомощието да го внася като непарична вноска в капитала на [фирма]. Имотът винаги е бил включен в държавния горски фонд, винаги е бил частна държавна собственост и с него е могъл да се разпорежда чрез замяна по реда на чл.15б от Закона за горите 1997г. /отм./ само министърът на земеделието и горите. Б., на който имотът е бил предоставен със заповед №552 от 07.05.85г. на министъра на горите и горската промишленост, представлява обществена организация, която не е праводател на Комитета за физическо възпитание и спорт или на Министерство на младежта и спорта. Предоставянето на Б. е било при условията на чл.9, предл.2 от Закона за горите от 1958г. /отм./, според който министърът на земеделието и горите е могъл да предоставя площи от държавния горски фонд на министерства, други ведомства и обществени организации за задоволяване на техни специални нужди. При тази хипотеза предоставената земя не се изключва от държавния горски фонд. Съставеният през 1994г. акт за държавна собственост на имота от 20 дка за национална ски база не удостоверява факта на предоставянето на този имот на Комитета за физическо възпитание и спорт. Актът е издаден на основание чл.77 и чл.81 от Наредба за държавните имоти. В действителност не е имало основание за издаване на такъв акт, тъй като съгласно чл.77, ал.3 НДИ/отм./ се актуват само сградите, които се намират извън регулационните планове на населените места, а според чл.77, ал.6, т.1, не се актуват горите, пасищата и земите, включени в държавния горски фонд. Към този момент в имота не е имало строителство, следователно не е имало основание за съставяне на посочения акт за държавна собственост и той не може да се цени като годно доказателство за факта на предоставянето на имота на КФВС. Липсват и други доказателства, от които може да се направи извод за наличие на такова предоставяне.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].
Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, тълкувал е превратно доказателства по делото и е направил погрешни правни изводи. Неправилно било прието, че в спорния имот не е имало строителна дейност през 1985-1995г. Към 2005г. имотът бил публична държавна собственост, предоставен за управление на Комитета за физическо възпитание и спорт, чийто принципал е Министерство на младежта и спорта, имало е и издаден акт за публична държавна собственост. Този имот е имал статут на застроена територия, тъй като е бил част от изградена национална алпийска ски база. Имотът не е бил част от държавния горски фонд. Договорът за замяна, от който черпи права ответникът, е нищожен и не поражда правно действие, тъй като министърът на земеделието и храните не е могъл да се разпорежда с процесния имот. Актът за държавна собственост на имота, издаден през 2004г. от областния управител на област София, е извън пределите на компетентност на органа, който го е издал, а освен това е в нарушение на текстове от З., ППЗДС и ЗГ. Договорът за замяна бил недействителен, тъй като бил в нарушение на чл.45 и чл.46 З..
В изложението към жалбата се поддържа, че до 24.06.2005г. процесният имот е бил публична държавна собственост. Неправилно въззивният съд е приел, че той е бил частна държавна собственост. Този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, което било основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Противоречията били отразени в решение 1431 от 25.11.10г. на Окръжен съд Варна, решение №74 от 16.01.12г. на Окръжен съд Варна и решение по гр.д.№10139 от 18.06.2010г. на Окръжен съд Хасково. В цитираните решения бил разгледан въпросът за това кой имот е публична държавна собственост и следва ли процесният имот да бъде разглеждан като такъв вид собственост.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Поддържа, че ответникът не е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и това е достатъчно основание да се откаже допускането и до разглеждане по същество. Развива и доводи за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Министерство на физическото възпитание и спорта, не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС. Изложението към жалбата противоречи на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касаторът не е посочил въпроса, който определя изхода на делото и не е обосновал соченото от него основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираните в изложението съдебни решения касаят факти и обстоятелства, различни от установените по настоящото дело. Тези решения са неотносими към настоящия спор, тъй като не са постановени при сходна фактическа обстановка. Развити са и подробни доводи по съществото на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не е формулирал абстрактен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, по който да се допусне касационно обжалване. Питането е конкретно – дали процесният имот е бил публична или частна държавна собственост към момента на извършване на разпорежданията с него. На такова питане би могло да се отговори само при преценка на доказателствата по делото, при това ако се достигне до втората фаза на касационното производство, в която спорът се разглежда по същество. В настоящата първа фаза по допускане на касационно обжалване се поставят само принципни въпроси, по които са възникнали основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В тази фаза не може да се разглежда статутът на спорния имот. Позоваването на практика на окръжни съдилища също не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Първите две от посочените от жалбоподателя решения са с непълна индивидуализация, тъй като не са дадени номерата на делата, по които са постановени. Тези решения не са и представени с касационната жалба. Няма данни дали са влезли в сила, а само влезлите в сила решения на окръжните и районните съдилища биха могли да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При извършена служебна справка от ВКС се установи, че се касае за решение 1431 от 25.11.10г. по в.гр.д.№1451/10г. на Окръжен съд Варна; решение №74 от 16.01.12г. по в.гр.д.№2564/10г. на Окръжен съд Варна и решение от 18.06.2010г. по гр.д.№10139 на Окръжен съд Хасково. По първото дело спорът за собственост е бил за урегулиран поземлен имот в границите на ПУП на [населено място], к.к.”Св.Св. К. и Е.”, представляващ прилежаща площ към часовникарско ателие; по второто дело – поземлен имот по плана на трети подрайон на [населено място], заедно с построената в него сграда, а по третото – самостоятелен обект от административна сграда в [населено място]. В нито едно от тези три дела спорът не е бил за имот, включен в държавния горски фонд. Няма сходство между делата, което да обуслови прилагането на едни и същи правни норми относно режима на собствеността и съответно – няма противоречиво разрешаван правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че по изброените дела спорните имоти са били частна държавна собственост, не означава, че същият статут следва да има и имотът по настоящото дело.
Определящите въпроси по настоящото дело са два – при какви условия е могло към 1985г. една гора да бъде изключена от държавния горски фонд и кога актът за държавна собственост се счита за опроверган по отношение на отбелязването, че актуваният имот е предоставен за стопанисване и управление на държавна организация. Тези въпроси не са поставени в касационната жалба и в изложението към нея, а съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК съставът на ВКС не може служебно да ги поставя в производството по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са свързани с валидността или допустимостта на обжалваното решение. Независимо от това най-общо може да се каже, че по тези въпроси не възникват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като те са разрешени от въззивния съд при съобразяване на нормативната уредба – чл.9, предл.2, вр. чл.8 от Закона за горите от 1958г. /отм./, в редакцията му към 1985г., както и на чл.5 З., вр. чл.114 ППЗДС. Според практиката на ВКС по прилагането на чл.5 З. и чл.114 ППЗДС, актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред и форма, се ползва с материална доказателствена сила по отношение на фактите, които са отразени в него, включително и факта на предоставяне на имота на определена държавна организация; съдът обаче има правомощието да преценява материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост по вътрешно убеждение, съобразно всички доказателства по делото и разпоредбите на закона /решение №61/26.05.2014г. по гр.д.№7685/13г. на ІІ ГО на ВКС/. В съответствие с тази практика въззивният съд в настоящия случай е преценявал А. №6395/03.11.94г., като е отчел обстоятелството, че актуваният имот реално е бил част от държавния горски фонд; че не е било налице основанието на чл.77 НДИ /отм./ за съставянето на акта, както и че посочената в акта заповед №552 от 07.05.85г. в действителност сочи предоставяне на имота на една обществена организация – Б., а не на държавната организация Комитет за физическо възпитание и спорт, както е отразено в А.. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че материалната доказателствена сила на А. №6395/03.11.94г. е оборена, че той не съдържа достоверна информация за предоставяне на спорния имот за управление на Комитета за физическо възпитание и спорт, че по делото няма други доказателства, от които да се установява такова предоставяне, а оттам и последващото разпореждане на министъра на младежта и спорта с този имот не може да породи правно действие. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1641 от 29.07.14г. по гр.д.№834/14г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: