2
ВКС и ВАС на Република България, 5-чл.състав, н.дело № 1956/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
гр.София, 25 юли 2011 година
Върховният касационен съд и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България, петчленен състав по реда на чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс в закрито съдебно заседание на юли две хиляди и единадесета година, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ – съдия във ВКС
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА-съдия във ВКС
РУЖЕНА КЕРАНОВА -съдия във ВКС
ВАНЯ АНЧЕВА – съдия във ВАС
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА-съдия във ВАС
при участието на прокурора от Върховната касационна прокуратура ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
н.дело ч.производство № 1956/2011 година
Хасковският окръжен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Хасковския административен съд, който му изпратил за разглеждане дело за касационно обжалване на решение на Харманлийския районен съд, с което е била наложена глоба по Указа за борба с дребното хулиганство.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че спорът трябва да бъде разрешен в полза на ХАС, респ. делото да бъде разгледано в ХОС.
ВКС намери, че спорното дело трябва да бъде разгледано в ХАС.
И двете спорещи съдилища са имали предвид решението на Конституционния съд (ХАС-без да се позовава на него, ХОС-с цитирането му), с което е обявена за противоконституционна частта от чл.7 УБДХ, според която решенията на районния съдия по указа не подлежат на обжалване – решение № 3 от 4 май 2011 год. по конституционно дело № 19/2010 год. (ДВ, бр.38 от 17 май 2011 год.). Независимо обаче от изразеното отношение към РКС, и двете съдилища са пропуснали да съобразят онази част от неговите мотиви, която съдържа разрешението на спора помежду им: посветената на съотношението между Закона за административните нарушения и наказания и УБДХ.
В посочената част от конституционното решение е прието, че двата закона се отнасят помежду си като общ към специален, и за този свой извод КС се е позовал на трайната практика на съдилищата, включително на ВАС, като дори цитирал няколко негови решения (ВКС не е цитиран по въпроса, но тук е уместно да се отбележат две негови тълкувателни решения, които се основават на същото разбиране – т.р.46/1979-ОСНК и 58/1980-ОСНК). Но щом за ЗАНН и УБДХ важи правилото,че специалният закон изключва приложението на общия, след частичното обявяване за противоконституционен на чл.7 УБДХ, последният вече не отменя действието на чл.63, ал.1 ЗАНН. Ако до издаването на Р. 3/2011 год.-КС, чл.7 УБДХ е предвиждал необжалваемост на решенията на районния съдия, въпреки че според общото правило в чл.63, ал.1 ЗАНН те би трябвало да са обжалваеми по касационен ред, след издаването на конституционното решение, това правило вече важи и за решенията по УБДХ – и те са по „същество”, макар и не във връзка с наказателно постановление.
Обжалваемостта по силата на чл.63, ал.1 ЗАНН обаче, е предмет изцяло на административните съдилища, а в конкретния случай такъв е само ХАС, поради което и особеният състав от ВКС и ВАС, създаден съобразно чл.135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс
О П Р Е Д Е Л И:
Касационно административно-наказателно дело № 340/2011 год. на Хасковския окръжен съд-прекратено, да бъде разгледано в Хасковския административен съд, където първоначално то е било образувано като канд 220/2011 год., а за тази промяна в подсъдността да бъде уведомен и първият съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Считаме, че компетентен да се произнесе по жалбата на М. Г. В. от [населено място] против решение № 82/18.ІV.2011 г. на Районен съд Харманли, постановено по НАХД № 171/2011 г. на Районен съд Харманли в производство по Указа за борба с дребното хулиганство е Окръжен съд Хасково.
В този смисъл е и писменото становище по делото на прокурора при Върховна касационна прокуратура, който счита, че компетентен да разгледа делото е Окръжен съд Хасково на основанията, предвидени в НПК.
Посочено е в решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд по к.д.№ 19/2010 г., с което е обявена противоконституционността на чл.7, изр.1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, в частта „не подлежи на обжалване”, че производството по чл.2-6 УБДХ стои най-близо до производството по чл.78а НК, при което при определени условия районният съд освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба”, като решението му съгласно чл.378, ал.5 НПК подлежи на проверка пред въззивната инстанция и че принцип в НПК е, че съдебните актове, с които се налага наказание „лишаване от свобода” се проверяват по реда на редовния инстанционен контрол.
Изложените мотиви в решението на КС, че с въвеждането на забраната да се обжалва решението на районния съдия се нарушава правото на задържания на обжалване пред двустепенна юрисдикция, следва да се свържат с посочената необходимост от проверка по реда на редовния инстанционен контрол, която за наказанието „лишаване от свобода”, на което се приравнява административната санкция „задържане в поделенията на МВР”, налагана по УБДХ, е въззивната инстанция – окръжен съд.
С оглед тежестта на административната санкция „задържане в поделенията на МВР” и приравнения правният статус на лицата „задържани в поделенията на МВР” с тези „задържани под стража” и „лишени от свобода”, съдебният акт на районния съд, с който се налага за пръв път „задържане в поделенията на МВР”, също следва да подлежи на редовен инстанционен контрол пред въззивната инстанция, каквато е окръжния съд. Административният съд е касационна инстанция по чл.63, ал.1 ЗАНН относно решението на районния съд, с което се потвърждава, отменя или изменя наказателното постановление.
Съгласно съдебната практика, ЗАНН и УБДХ са в отношение общ към специален закон и специалният закон дерогира действието на общия закон. Изрично уредената подсъдност по ЗАНН касае наказателните постановления, които се издават от администрацията, а административното наказание по УБДХ се налага от районния съдия, съгласно чл.47, ал.1, б.”в” ЗАНН, въз основа на акт /чл.2, ал.1 УБДХ/ и инстанционният контрол върху действията на районния съдия следва да е на въззивна инстанция. В този смисъл определение по ч.н.д.№ 1939/2011 г. по описа на ВКС на смесен състав по чл.135, ал.4 АПК.
Видът на конкретно наложеното в случая наказание от районния съд „глоба” – една от двете алтернативни възможности по чл.1 от УБДХ, не обосновава извода за различна подсъдност при наложено наказание „задържане в поделенията на МВР”.
Съдия: