Определение №115 от 26.5.2016 по ч.пр. дело №1217/1217 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

гр. София, 26.05.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1217 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В. В. против определение от 23.03.2015г. постановено по гр.д. № 5729/2011г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на адвоката за определяне на възнаграждение за защитата, осъществена от него като представител на ответницата Д. Д., назначен на основание чл. 50, ал.2 ГПК/отм./.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изложените от съда съображения, че осъществяваната защита е служебна защита и представлява правна помощ по ЗПрП, са несъстоятелни. Още в писмото на САК, с което за представител на страната е посочен адв. В., съдът изрично е уведомен, че участието на адвоката не е по Закона за правната помощ и възнаграждението му е по Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения.Поради това се иска отмяна на атакувания акт и определяне на възнаграждение на адвоката за участието му в делото.
Насрещните страни не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Въззивното производство пред Софийски градски съд се развива по реда на отменения ГПК на основание §2, ал.2 ПЗР ГПК. С определение от съдебно заседание на 29.05.2014г. въззивният съд е назначил адв. В. за представител на ответницата Д. Д., конституирана по делото като наследник на О. Ф. и призована по реда на чл. 50, ал.1 ГПК /отм./. В уведомителното писмо на САК, с което е посочен адв. В., е отбелязано, че защитата не е по Закона за правна помощ и адвокатът получава възнаграждението си чрез съда при спазване на Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения. След постановяване на въззивното решение, с молба от 28.01.2015г. адв. В. е поискал да бъде спазена разпоредбата на чл. 29, ал.3, пр.2 ГПК като насрещната страна бъде задължена да внесе разноските за назначения от съда представител на лице, което е с неизвестен адрес.
С обжалваното определение Софийски градски съд е отказал за уважи молбата. Приел е, че е изправен пред хипотеза на задължителна защита по ГПК/отм./ и Закона за правната помощ, при която определянето и изплащането на възнаграждение на процесуалния представител, назначен на основание чл.50, ал.2 ГПК/отм./, се извършва от Националното бюро за правна помощ въз основа на изготвен от адвоката писмен отчет по чл.37 и сл. ЗПрП и чл.64, ал.6 ГПК/отм./. Съдът е изтъкнал, че адв. В. неоснователно се позовава на чл.29, ал.3, пр.2 ГПК, тъй като това е разпоредба от новия ГПК, която не може да се приложи в производството, развиващо се по реда на отменения ГПК.
Настоящият състав счита, че обжалваният акт следва да бъде потвърден. Безспорно е, че адв. В. е назначен като представител на страна – ответник по иска, на основание чл.50, ал.2 ГПК/отм./. Той е определен от Председателя на САК като адвокат, осъществяващ правна помощ – видно от уведомителното писмо. Тъй като производството по делото се развива по реда на отменения ГПК, то за него не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 29, ал.3, пр.2 и чл.47, ал.6 от сега действащия ГПК за назначаване на представителя на разноски на ищеца. А отменения ГПК не съдържа съответна разпоредба. При действието на отменения процесуален закон осъществяваната защита от представители, назначени на основание чл. 50, ал.2 от същия закон, се счита за правна помощ по смисъла на чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 21, т.3 от Закона за правната помощ в първоначалната му редакция. Затова възнаграждението за тази правна помощ следва да се определи и изплати по реда на ЗПрП и Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2015г. постановено по гр.д. № 5729/2011г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top