О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 26.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1149 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение № 74, постановено на 03.02.2017г. от състав на Варненския апелативен съд, ГО по в.гр.д.№177/2016г., е прекратено производството по молба вх.№545/30.01.2017г., подадена от И. П. В., за тълкуване на решение №145/04.10.2016г., постановено по същото дело.
Определението е обжалвано от И. П. В. с оплаквания, че със същото не се слага край на делото, а напротив допълнително го усложнява; в противоречие е с техническите и нормативни уредби; в противоречие е с чл.4 ГПК за добросъвестност на лицата, участващи в съдебното производство. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това съдът да задължи ответника да изпълни исканията в подадената молба за тълкуване на решение №145/04.10.2016г. на Варненския апелативен съд с вх.№545/30.01.2017г.
Ответникът в производството Т. С. М. не изразява становище.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Варненският апелативен съд е постановил обжалваното определение, преценявайки допустимостта и основателността на съдържащото се в молба с вх.№545/30.01.2017г. искане за тълкуване на решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/2016г. по описа на съда, в частта, с която Т. С. М. е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на И. П. В. да упражнява в цялост правото си на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.2555.157.6.54 по КККР на [населено място], находящ се на [улица], [жилищен адрес] като премахне от настоящето му местоположение външното тяло на климатика си, разположен над спалното помещение на ищеца.
Прието е, че искането е недопустимо, тъй като съгласно изявленията на самия молител И. П. В., постановеното по реда на чл.109 ЗС решение е изпълнено – Т. М. е изпълнил осъдителното решение сам без провеждано принудително изпълнение, като е премахнал външното тяло на климатика, разположен над спалното помещение на И. В. и го е преместил вътре в балкона си. Изложени са съображения, че липсата на изпълнение на решението е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на молбата по чл.251 ГПК, която в случая не е налице и след като решението е вече изпълнено, не би могло да се иска неговото тълкуване.
Така изложените от въззивния съд съображения следва да бъдат споделени изцяло. На първо място по причина, че процесуалният закон изрично предвижда в чл.251, ал.2 ГПК, че тълкуване на влязло в сила решение не може да се иска след като решението е изпълнено. И след като в подадената на 30.01.2017г. молба И. П. В. е заявил, че ответникът по предявения по реда на чл.109 ЗС иск е изпълнил доброволно влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд и е премахнал външното тяло на климатика, разположен над спалното помещение на жалбоподателя, правилно въззивният съд е приел, че искането за тълкуване на решението е недопустимо.
На второ място следва да бъде взето предвид обстоятелството, че в производството по предявен по реда на чл.109 ЗС иск съдът не е разрешил спора за начина, по който ответникът следва да извърши определено действие, за да преустанови възпрепятстването на възможността предявилото иска лице да упражнява пълноценно правото си на собственост върху определен обект. Този въпрос касае изцяло изпълнението на влязлото в сила решение, поради което съдът не би могъл по реда на чл.251 ГПК, тълкувайки решението, да внесе каквато и да е промяна в начина на изпълнение на даденото с решението предписание за извършването на определено действие, в който смисъл е и установеният в чл.251, ал.2 ГПК момент, до който може да се иска тълкуване на решението.
В настоящия случай следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че съдържащите се в молбата от 30.01.2017г. твърдения, възпроизведени и в подадената от И. П. В. жалба с вх.№835/10.02.2017г., сочат, че не съществува неяснота, респективно спор досежно самия факт на премахването на климатика. С наведените в молбата от 30.01.2017г. и жалбата от 10.02.2017г. доводи се оспорват извършените от Т. М. последващи /след премахването на външното тяло на климатика, разположен над спалното помещение на И. В./ действия, а именно преместването му вътре в балкона на предполагаемо от жалбоподателя място, които действия не се обхващат от силата на присъдено нещо на решение №145/04.10.2016г., постановено по в.гр.д.№177/2016г. по описа на Апелативен съд-В..
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че подадената от И. П. В. частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. П. В. частна жалба с вх.№835/10.02.2017г. срещу определение № 74, постановено на 03.02.2017г. от състав на Варненския апелативен съд, ГО по в.гр.д.№177/2016г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: