О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 27.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2482 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ч. Г. срещу решение № 1630/27.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 6 състав по т.д. № 2941/2015 г., потвърждаващо отхвърлително решение № 572/31.03.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/ по т.д. № 7563/2012 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове по чл.694 ал.1 ТЗ за установяване вземанията на [фирма] към [фирма] в несъстоятелност на основание договори за цесия, сключени между [фирма] и С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У. оспорват допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Ответникът по касационната жалба – [фирма] в несъстоятелност поддържа становище за допускане и основателност на жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СГС, САС е приел, че в случая са предявени искове по чл.694 ТЗ за установяване на вземания, прехвърлени на ищцовото дружество по договори за цесия, които вземания произтичат от развалени предварителни договори за строителство и продажба на недвижими имоти /апартаменти в обект „С. С.“ [населено място]/ между купувачи – физически лица и прадавач [фирма]. По предварителните договори купувачите са превели авансови суми в размер на 40% от цената, по взаимно съгласие предварителните договори са прекратени и е договорено връщане на авансово платените суми от продавача на купувачите. Ищецът [фирма] твърди, че с последващи договори за цесия са му цедирани вземанията по развалените предварителни договори срещу [фирма], което дружество с решение от 06.10.2011 г. на СГС е с обявена неплатежоспособност с начална дата 31.12.2007 г. Съдът по несъстоятелност е одобрил списък на приети вземания по чл.688 ТЗ на синдика, като е изключил от списъка вземанията, предмет на предявения иск по посочени договори за цесия по възражения на настоящите ответници – физически лица. Според САС представените от ищцовото дружество по делото договори за цесия и уведомленията за тях са надлежно оспорени от ответниците – физически лица в срока по чл.193 ал.1 ГПК като неавтентични, поради което и на основание чл.193 ал.3 изр.2-ро ГПК доказателствената тежест за установяване на авторството им е върху ищцовото дружество, доколкото се оспорва частен документ от лица, които не са го подписали, с твърдения, че положените за цеденти подписи са неавтентични. Видно от приетото от първоинстанционният съд и неоспорено от страните, заключение на съдебно-графологичната експертиза, поради липсата на представен сравнителен материал не може да се направи извод дали подписите за цедент върху процесните договори за цесия и върху уведомленията за тях са действително положени от тези лица, поради което и следва да се приеме, че ищецът не е доказал по несъмнен начин автентичността на оспорените договори за цесия и уведомленията за тях, поради което и тези документи следва за бъдат изключение като доказателства по спора. От събраните по делото доказателства, според САС не може да се направи извода, че ответниците – физически лица са изразили съгласие за прехвърляне на ищеца на вземанията си към ответното дружество. В случая приложените по делото договори за цесия и уведомленията за тях са неавтентични, поради което и не могат да удостоверят съществуването на съглашения за цесия, като е недопустимо въз основа на косвени доказателства, свързани с факта на счетоводно отразяване на прехвърляне на вземанията, да се презумира съгласието на цедента и то най-вече с оглед индивидуализацията на вземането /ясно и конкретно посочване на прехвърленото с договора вземане и неговия източник, както и на дължимата от цесионера по договора насрещна престация/, въздигнато като условие за действителност на цесията.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът в изложението излага доводи за недопустимост на въззивното решение, свързани с конституиране на надлежни страни – ответници по иск по чл.694 ТЗ с твърдение, че кредиторите, възразили срещу приемането на едно вземане, не са страна по материалното правоотношение и не са пасивно легитимирани да бъдат ответници в производството по предявен иск по чл.694 ТЗ. Като са конституирани в случая като такива, постановеното решение е недопустимо. Няма основание да се приеме явна недопустимост на въззивното решение, свързана с конституиране на ответните страни по предявения иск по чл.694 ТЗ. Този въпрос е разрешен в съответствие със задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ – р. № 28/26.05.2015 г. по т.д. № 4569/2013 г., в което е прието, че ако в производството по несъстоятелност синдикът е приел вземане на кредитор, но друг кредитор е подал възражение по чл.692 ТЗ и съдът е одобрил списъка, като е изключил вземането, приемайки възражението за основателно, какъвто е и настоящият случай, ответници по предявения от кредитора, претендиращ вземането, иск по чл.694 ал.1 ТЗ са длъжникът и кредиторът, подал възражението. Според ВКС неконституирането на възразилия кредитор в производството по чл.694 ал.1 ТЗ е основание за недопустимост на постановеното решение, а в случая възразилите кредитори – физически лица са конституирани и участвали като ответници в процеса.
Останалите въпроси в изложението са: 1. „При проверка на автентичността на оспорения подпис съдът обвързан ли е от заключението на графологическата експертиза или тя следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото“? 2. „Каква е доказателствената сила на експертизата и може ли решението да се основава само на заключението на вещто лице при пълно игнориране на другите събрани по делото доказателства?“ 3. При наличие на косвени доказателства свързани с осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера и на длъжника може ли решението да се основава само на заключението на вещто лице при пълно игнориране на тези доказателства“ 4. „При фактическа невъзможност за представяне на преки доказателства съдът може ли да постанови решение при игнориране на косвените доказателства, без да изложи мотиви защо същите не следва да се приемат в съда, в противоречие с установената съдебна практика по въпроса, приложена по долу.“ Така формулираните въпросите са некоректно поставени, не съответстват на изложените от САС мотиви и не покриват основания за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдът не се е позовал единствено на заключението на графологичната експертиза при пълно игнориране на другите доказателства /1-ви и 2-ри въпрос/. САС е обсъдил, че в случая ответниците – физически лица са оспорили договорите за цесия като неавтентични, поради което и на основание чл.193 ал.3 изр.2-ро ГПК доказателствената тежест за установяване на авторството им е била върху ищцовото дружество. При това заключение на графологичната експертиза, то е обсъдено от САС и с оглед липсата на други доказателства, даващи основание да се приеме, че ответниците – физически лица са изразили съгласие за цедиране на вземането си, което съгласие не може да бъде извлечено и от осчетоводяването на договорите за цесия при липса на възможност за индивидуализация и конкретизация на насрещните престации по договора. Мотиви са изложени от САС, а не както неточно се твърди, че липсват такива /4-ти въпрос/, осчетоводяването е обсъдено /3-ти въпрос/, но са изложени мотиви за липса на доказване на договора за цесия с него.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, въпреки че ответниците – физически лица по касационната жалба претендират такива, но няма доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1630/27.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав по т.д. № 2941/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.