5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
С., 30.01.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1028 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Малинска от [населено място], подадена, чрез адвокат Св. Н. срещу въззивно решение от 14.03.2012 г. по гр.д. № 12922/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд от 21.07.2010 г. по гр.д. № 37559/2008 г. за отхвърляне на предявените от П. И. Малинска срещу 9-та френска езикова гимназия “А. Дьо Л.”, [населено място] иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 12720 лв. за недопускане до работа за периода 23.10.2008 г. до 23.10.2009 г., както и евентуалните искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й от длъжността “директор”, извършено на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ вр. § 5 от ПЗР на КСО, със заповед № РД 12-580 от 20.10.2008 г., иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната й длъжност и иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 23.10.2008 г. до 23.04.2009 г. в размер на 6 360 лв.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за произнасяне в решението по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според жалбоподателката въпросът при какви условия и кой има право на инициатива за прекратяване на трудово правоотношение съобразно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ вр. § 5 от ПЗР на КСО е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, включително и с представеното решение № 4386 от 26.01.2010 г. на Добричкия районен съд. Поддържа се, че произнасянето от Върховния касационен съд по поставения въпрос ще има значение за точното прилагане на посочената правна норма. Твърди се, че въпросът за начина на връчване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение е от значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.213, ал.2 КТ и е разрешен неправилно от въззивния съд.
Ответникът Регионален инспекторат по образованието, [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът 9-та френска езикова гимназия “А. Дьо Л.”, [населено място] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от П. И. Малинска срещу 9-та френска езикова гимназия “А. Дьо Л.”, [населено място] искове с правно основание чл.213, ал.2 КТ и чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е била надлежно връчена на 21.10.2008 г., при отказ оформен с подписа на петима свидетели, че към датата на уволнението ищцата е отговаряла на изискванията по чл.68 КСО, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ е законосъобразно. Изложил е съображения, че трудовото правоотношение на служителя може да се прекрати на посоченото в заповедта основание при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищцата е отговаряла на условията предвидени в § 5 от ПЗР на КСО и с оглед предвидената от законодателя възможност за по-ранно пенсиониране по инициатива на работодателя е приел заповедта за законосъобразна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване съдът в настоящия състав констатира следното:
По въпроса за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с учител при наличие на предпоставките визирани в разпоредбата на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд, като по този начин практиката е уеднаквена. В решение № 33 от 9.03.2010 г. по гр.д. № 2280/2008 г., ІІІ г.о.; решение от 23.02.2020 г. по гр.д. № 3810/2008 г., ІІІ г.о.; решение № 152 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 957/2010 г., ІІІ г.о., решение № 220 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 4691/2008 г., ІІІ г.о. е прието, че в разпоредбата на чл.68 КСО са уредени две хипотези при придобиване право на пенсия. Едната е съгласно ал.1-3 на чл.68 и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст-за мъжете 63 години и за жените -60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл.68, ал.4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която изисква учителски осигурителен стаж за мъжете 30 години и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 и ал.2 КСО. След изменението на чл.328, ал.1, т.10 КТ от 2001г. / редакцията към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата/ законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредбата и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл.328, ал.1 КТ, включително и по т.10 се извършва по преценка на работодателя означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Следователно в хипотезата на чл.328, ал.1, т.10 КТ- при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс. Това негово право не подлежи на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено фактът дали са спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена с оглед възрастта и осигурителния стаж. В случая е приложена нормата на §5 от ПЗР на КСО, като е установено, че визираните в същата предпоставки – осигурителен стаж и възраст са били налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /жалбоподателката е имала учителски стаж над 25 години и навършени 57 години/, поради което даденото от въззивния съд разрешение, че заповедта е законосъобразна е в съответствие със разрешението дадено в задължителната съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил изключва възможността за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е обоснована необходимост от промяна на установената задължителна практика.
По въпроса за редовността на връчване на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С постановено по реда на чл.290 ГПК решение 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., е прието, че е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Приетото от въззивния съд, че заповедта е връчена на 21.10.2008 г. при отказ на жалбоподателката, оформен по предвидения за това ред не влиза в противоречие с даденото разрешение в задължителната съдебна практика.
Останалите оплаквания в изложението са свързани с приетата от въззивния съд фактическа обстановка и извършената преценка на събраните по делото доказателства, т.е. същите касаят обосноваността на съдебния акт, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответната гимназия следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1680 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2012 г. по гр.д. № 12922/2011 г. на Софийски градски съд.
Осъжда П. И. Малинска, ЕГН: [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. “20-април” № 19, адвокат Св. Н. да заплати на 9-та френска гимназия “А. Дьо Л.”, [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 1680 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: