О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№115
гр. София, 30.06.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2486 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. В. Д., чрез пълномощник адв.В., срещу определение №170 от 24.02.2017г. постановено по ч.гр.д. №746/2016г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 03.11.2016г. на Радомирския районен съд по гр.д. № 997/2015г., с което на осн. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено, поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на един от ответниците в делбеното производство.
В частната жалба се поддържа, че определението е необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без формулиране на конкретен правен въпрос.
Ответниците по жалбата не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Пред първоинстанционният съд жалбоподателката Р. В. Д. е предявила иск за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Земен, обл. П. против ответници Й. Р. З. и Б. В. Б.. При изпращане препис от исковата молба до ответника Б. В. Б. на посочения адрес в [населено място], съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес и работи на територията на [населено място]. Изисканата адресна справка за постоянен и настоящ адрес установяват, че адресът по делото съответства на регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника. При тези данни съдът е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Такова е извършено и до изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Съдът с определение от 13.04.2016г. е счел, че на ответника следва да се назначи особен представител и е разпоредил ищцата да внесе депозит за възнаграждението му в размер на 800лева. С молба от 18.04.2016г. ищцата е поискала да се извърши на основание чл. 42, ал. 3 ГПК връчване на книжата на Б. Б. по телефона. Ответникът е уведомен лично по телефона на 18.04.2016г. за разпореждането на съда да се яви в канцеларията на съда в двуседмичен срок, за да получи препис от исковата молба и доказателствата, но не се е явил. Съдът е насрочил делото за открито заседание и за заседанието на 19.09.2016г. ответникът е бил уведомен по телефона. В това заседание делото е отложено по молба на ищцата; съдът е разпоредил на страните Р. В. Д. и Й. Р. З. да внесат депозит в размер на 800лева за представител на ответника, като е отправил предупреждение, че при неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено. В едноседмичните срокове, изтекли съответно на 26.09.2016г. и 04.10.2016г., указанията на съда не са изпълнени и на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК в съдебното заседание на 03.11.2016г. производството по делото е прекратено. В мотивите на протоколното определение съдът е изтъкнал, че телефонният номер на ответника е предоставен от ищцата и при проведените телефонни разговори не може да се установи самоличността на лицето.
С обжалваното определение № 170/24.02.2017г., постановено по ч.гр.д. № 746/2016г. Пернишкия окръжен съд е споделил изцяло мотивите за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания. Приел е, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗПП, както и че за ищцата е възникнало задължение да внесе възнаграждението за особения представител в размер на 800лева., при неизпълнението на което производството е прекратено.
При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Отправил е единствено оплаквания за неправилно приложение на чл. 269 ГПК, изразяващо се в необсъждане на доводите в частната жалба. Според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от съда в обжалвания акт и е предопределил крайните му изводи, като липсата на такъв въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Тук следва да се направи разграничението, че основанията за допускане на касационно обжалване се различават от основанията за неправилност на съдебните актове. А наведените в частната жалба и изложението оплаквания касаят правилността на обжалваното определение и не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № определение № 170 от 24.02.2017г. постановено по ч.гр.д. № 746/2016г. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: