О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 30.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 63 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
О. Б. чрез своя процесуален представител адвокат Е гр. П. е обжалвала решението на Пазарджишкия окръжен съд от 21.10.2008г по гр.д. № 617/2008г с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 29.05.2008г по гр.д. № 564/2008г. С това решение районният съд осъдил О. Б. да заплати на Л. А. Б. от с. Д. област Пазарджик сумата 3 200 лева представляваща обезщетение за претърпяни от травматично увреждане-счупване на дясната глезенна става на 8.10.2006г,неимуществени вреди и сумата 340 лева-имуществени вреди,заедно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-10.01.2007г до окончателното им изплащане и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 320.37 лева.
В изложението към касационната жалба за допустимост е посочено,че същественият материално правен въпрос-отговорността на О. Б. на правно основание чл.1 ЗОДОВ-бил решен в противоречие с практиката на ВКС,тъй като по делото не било констатирано противоправно поведение на служител на О. -лицето причинител на деликта,намиращо се в трудовоправни отношения с държавния орган,който отговарял за вредите на основание чл.1 ЗОДОВ-т.е. основанието за допустимост било чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Този материално правен въпрос бил решен неправилно и допускане до касационно обжалване решението на Пазарджишкия окръжен съд означавало точно прилагане на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане до касационно обжалване въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд,прие следното:
В Т. Р. № 3/2005г ОСГК е посочено че
Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ.
В Тълкувателното решение не е изведен принципа за установяване на конкретен извършител на увреждането. Напротив – в т.3 от Решението изрично е посочено: .” Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 ЗОДВПГ. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.”
В конкретния случай съдът е констатирал че длъжностните лица на О. гр. Б. които по Закона за пътищата са били длъжни да управляват общинските пътища-вж.чл.31 от Закона за пътищата- Д.в.бр.26/2000г. „ Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините”са проявили бездействие като не предприели „необходимите мерки и действия за нормалното функциониране на общинската пътна мрежа. Решаващият съд приел,че „не била направена организация на движението на хора и автомобили”,не били „одобрени обходните маршрути по които да се преминава,които са въпроси на местно самоуправление и следва да се разрешават своевременно и то от съответната администрация”, Тази администрация допуснала хората от О. да преминават през съмнително поставени тръби над реката и тези тръби залети от придошлата вода отново да се покриват с камъни, по които да стъпват хората за да преминат и да се доберат до автобусната спирка.
Върховният касационен съд счита,че Пазарджишкият окръжен съд не е разрешил същественият материално правен въпрос-отговорността на О. Б. за причинени от бездействието на нейната администрация вреди на преминаващата през поставени върху тръби и покрити с чакъл,камъни,за да се предвижи до автобусна спирка,ищца Л. А. Б. от с. Д. отговорност по чл.1 ал.1 ЗОДОВ- в противоречие на ТР № 3/2004г на ВКС ОСГК,а така също и на Р № 121 от 09.03.2005г на ВКС 4-то гр.отд.
В случая не става въпрос и за противоречива практика на отделните състави на ВКС и не е наложително и издаване на тълкувателно решение по поставените въпроси. Това означава че не са налице основанията за допускане до касационно разглеждане на въззивното решение по чл.280 ал.1 т1 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Пазарджишкия окръжен съд от 21.10.2008г по гр.д. № 617/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: