3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 04.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 17/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № 385 от 11.10.2012 г. по в. гр. д. № 726/2012 г. на Великотърновския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация И. К. Д. и С. С. Д. – ищци по делото, както и П. И. К. – ответница, и Д. К. Р. – трето лице-помагач на касатора, не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 352 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 5916/2011 г. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено, че не съществува представително правоотношение за П. Ив. К., произтичащо от едностранна правна сделка-упълномощаване по пълномощно рег. № 9193 от 02.05.2006 г. на нотариус И. К., поради това, че липсва волеизявление на И. К. Д. и С. Ст. Д., сочени като упълномощители, и че не съществува ипотечно правоотношение между И. К. Д. и С. Ст. Д., от една страна, и [фирма], от друга, по договор за учредяване на ипотека от 22.05.2006 г., сключен с н. а. № 194/2006 г., с който за обезпечаване на вземането на банката по сключения с П. Ив. К. договор за кредит е учредена ипотека върху гараж, собственост на И. и С. Д., поради това, че при сключване на договора П. Ив. К. е действала при липса на представителна власт и действията й не са потвърдени от мнимо представляваните.
Първата група въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са свързани с довода на касатора за недопустимост на въззивното решение: при положение, че ищците са направили искане за обявяване нищожност на упълномощителната сделка и нищожност на договорната ипотека на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, може ли да се промени предметът на спора и търсената от ищците защита, след като не е налице изменение на иска; може ли съдът с решението да излиза извън спорния предмет на делото; в случая налице ли е хипотезата съдът да е разгледал иск, който не е предявен и да не е разгледал предявения, което води до недопустимост на постановеното решение.
Съдебната практика по приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД приема, че ако едно правно действие е извършено от чуждо име без представителна власт, е налице висяща недействителност, която се трансформира в действителност само ако лицето, от чието име действието е извършено, го потвърди. Тогава то поражда правни последици за мнимо представлявания и лицето, с което е договаряно. При отказ за потвърждаване трансформацията отпада окончателно и нищожността от висяща става окончателна и пълна.
В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че след като недействителността е висяща, а не първоначална такава, то и правната квалификация на търсената в случая защита е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 42 ЗЗД – установяване липсата на упълномощително правоотношение, както и на ипотечно такова. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД представлява изначална нищожност, при която действията не могат да бъдат потвърдени, а и в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД не е включено като основание за нищожност извършването на правен акт без представителна власт, което още веднъж налага извода, че се касае за т. н. висяща недействителност, отложена във времето и зависеща от последващо волеизявление на упълномощителите. Последните са отказали да потвърдят действията на мнимия пълномощник, поради което договорът не ги е обвързал и не е породил правни последици за тях.
От изложеното следва, че съдът е разгледал именно предявения от ищците иск, а правната квалификация, която е дал на предявената от тях претенция, е съответна на обстоятелствата, на които тя се основава, и е в рамките на правото и задължението на съда да определи действителното правно основание на иска, което може и да не съвпада с поддържаното от ищците. Не са налице поддържаните от касатора хипотези на разгледан непредявен иск, на промяна на предмета на спора и на търсената от ищците защита, без извършено изменение на иска, или на излизане извън спорния предмет. Затова и не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество по тези въпроси /т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Следващите групи въпроси са свързани с приетото за установено в обжалваното решение, че сключеният без представителна власт договор не е потвърден от мнимо представляваните. Това са: 1. може ли да се приеме, че ищците са отказали да потвърдят действията на мнимия пълномощник, при положение, че такъв отказ не е представен по делото, нито това е заявено в исковата молба; 2. при положение, че исковата молба е подписана от пълномощник, а не от ищците и същите не са се явили в съдебно заседание, може ли да се приеме, че е налице отказ за потвърждаване действията на мнимия пълномощник; тези техни права могат ли да се упражнят от пълномощник; 3. при положение, че ищците не желаят да потвърждават действията на мнимия пълномощник, как трябва да се извърши отказът.
Според касатора поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Конкретният казус е показателен за това, че законът не дава отговор на поставените въпроси, а неточното му тълкуване може да доведе до неприемливи за правото последици, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Следователно, законът регламентира възможността и формата на потвърждаване на сделка, сключена без представителна власт, а наличието или липсата на потвърждение от страна на мнимо представлявания е въпрос на самостоятелна преценка от страна на съда с оглед доказателствата и фактите по делото. При липса на данни за потвърждаване следва да се счита, че такова не е налице, т. е. налице е отказ. Затова не е възможно отнапред да се даде отговор кога ще е налице потвърждаване и кога отказ, който да изчерпва всички възможни хипотези и да е приложим към всички дела.
Ето защо въпросите, свързани с отказа за потвърждаване на сделката от страна на мнимо представляваните, не обуславят крайното решение в хипотезата, пред която страните са изправени, и съответно не обосновават наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. То е обусловено от данните по делото, че пълномощното от 02.05.2006 г., послужило за сключване на договора, не е подписано от упълномощителите и от нотариуса, посочен за извършил заверката на подписите, поради което упълномощителната сделка не е породила правни последици и упълномощително правоотношение не съществува. Въз основа на това е направен решаващият извод, че ответницата П. К. е действала като мним пълномощник и договорът за ипотека, като сключен без представителна власт и непотвърден по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, не е породил правно действие за страните по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 385 от 11.10.2012 г. по в. гр. д. № 726/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: