О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 115
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадсет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2490/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 104 от 28.12.2012 г. по т.д.№ 2127/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 7 от 17.02.2012 г. по т.д.№ 1258/2011 г. на Софийски градски съд, VІ ТО, 3 състав и при условията на чл.258, ал.1 ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] [населено място] иск по чл.208 КЗ в размер на сумата 28 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на влекач с ДК [рег.номер на МПС] по застраховка „Бонус Каско”, причинени при ПТП на 05.10.2010 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3, ГПК по въпроса дължи ли застрахователят обезщетение за вреди при ПТП по застрахования автомобил, причинени от небрежни действия на трето лице, какъвто е ползвателя по договор за лизинг при въведена клауза в ОУ, изключваща като покрит риск такива действия и нищожна ли е такава клауза с оглед разпоредбата на чл.211, т.1 КЗ. Като втори въпрос на матеиралното право поставя този за съотношението и характера на конкуренцията на правните норми на чл.96 ЗДвП и чл.98 ППЗДвП по отношение на обема от мерки спрямо крайния момент на дължимост на действията, съставляващи дължима от обективна страна грижа, а именно – до напускането на моторното превозно средство. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на различни по степен долустоящи съдилища.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по касационната жалба в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да счете предявеният иск по чл.208 КЗ за неоснователен, въззивният съд след обстойна преценка на събраните по делото доказателства е приел за установено, че ПТП, от което са настъпили вредите по застрахования при ответника товарен автомобил Д. с натоварено полуремарке е настъпило по вина изключително на неговия водач, който при спиране за престой в изградена отбивка по път ІІ-81 не е взел мерки освен чрез поставяне на ръчна спирачка, да постави стоманени букси на задните колела на автовлака, за да не потегли МПС само при наличие на наклон при спускане. Направен е извод, че водачът на е нарушил правилата за експлоатация на влекача, отнасящи се не само до работния режим на автомобила, но и до всички обичайни действия, необходими за избягване на повреди и постигане на безаварийно функциониране на МПС, а видът и степента на вината му с оглед квалификацията му на професионален шофьор, преценена като небрежна и величината на причинените имуществени вреди – тотална щета според съда определят допуснатото нарушаване на установените технически правила в ЗДвП и ППЗДвП като грубо по смисъла на т.7 от договора, регламентираща изключение от покритите рискове по застраховка „БОНУС КАСКО” съгласно общите условия на застрахователя, неразделна част от същия.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос дължи ли застрахователят обезщетение за вреди при ПТП по застрахования автомобил, причинени от небрежни действия на трето лице, какъвто е ползвателя по договор за лизинг при въведена клауза в ОУ, изключваща като покрит риск такива действия и нищожна ли е такава клауза с оглед разпоредбата на чл.211, т.1 КЗ в първата си част е риторичен, след като по волята на страните причинените щети вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования /вкл. упълномощено от него трето лице/ са изключени от застраховката рискове. А от това следва и неотносимостта на въпроса във втората му част, доколкото чл.211 КЗ урежда основанията за отказ да се плати застрахователно обезщетение при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск, но кой е този риск и дали той въобще е покрит, уговарят страните в застрахователния договор. В случая е направено точно това – причинените вследствие на груба небрежност от застрахования щети са изключени рискове, т.е., за тях договор въобще не е сключван, поради което разпоредбата на чл. 211 КЗ не намира приложение.
Не обосновава довод за допускане на касационно обжалване и втория от поставените въпроси – този за съотношението и характера на конкуренцията на правните норми на чл.96 ЗДвП и чл.98 ППЗДвП по отношение на обема от мерки спрямо крайния момент на дължимост на действията, съставляващи дължима от обективна страна грижа, а именно – до напускането на моторното превозно средство. Освен, че този въпрос не е разискван от въззивния съд, то дори и да е налице твърдяната от касатора конкуренция на посочените правни норми, тя следва да бъде преодоляна по реда на чл.15, ал.3 ЗНА.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 28.12.2012 г. по т.д.№ 2127/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: