3
определение по ч.гр.д.№ 1356 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
[населено място], 07. 03. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1356 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. срещу определение № 2885 от 10.10.2012 г. по в.гр.д.№ 2919 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение на Варненския районен съд № 9840 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 5066 от 2011 г. и вместо него е постановено ново определение за замяна на наложената с определение № 394 от 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 380 от 2012 г. на Варненския окръжен съд обезпечителна мярка по гр.д.№ 5066 от 2011 г. на Варненския районен съд от възбрана върху имота, за извършени в който подобрения се претендира исковата сума от 35 000 лв., с възбрана върху други имоти на ответниците по иска З. Н. С. и Г. Н. А..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса следва ли съдът да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Кои са обстоятелствата, които налагат замяната на обезпечителната мярка, 2. Представлява ли замяна на един вид обезпечение с друг съгласно разпоредбата на чл.398 от ГПК преминаването от възбрана върху един недвижим имот към възбрана върху друг недвижим имот, 3. Може ли съдът да създава сам свръхобезпеченост на претенцията на ищците, след като същата вече е обезпечена в цялост и ищците не желаят замяна на обезпечението.
Ответниците З. Н. С. и Г. Н. А. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Същата е срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.396, ал.2, изр.последно от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като има непълнота в закона, а и липсва съдебна практика по един от посочените от жалбоподателите въпроси: представлява ли замяна на един вид обезпечение с друг съгласно разпоредбата на чл.398 от ГПК преминаването от възбрана върху един недвижим имот към възбрана върху друг недвижим имот. Поради това касационното обжалване следва да се допусне.
По този правен въпрос, настоящият състав на ВКС приема следното: Чл.397 от ГПК посочва само примерно видовете обезпечителни мерки: налагане на възбрана върху недвижим имот, запор на движими вещи, запор върху вземания на длъжника, спиране на моторно превозно средство от движение, спиране изпълнението на решение по гражданско дело и други подходящи мерки. В. върху един недвижим имот е различна обезпечителна мярка от възбраната върху друг недвижим имот, тъй като с оглед различната цена на възбранените имоти се дава различен обем на защита на правата на ищеца по предявения от него оценим в пари иск, който се обезпечава. Затова е допустимо по реда на чл.398 от ГПК наложената като обезпечение възбрана върху един недвижим имот да бъде заменяна с възбрана върху друг недвижим имот.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос принципно допустимо е било при наличието на другите посочени от закона предпоставки Варненският окръжен съд да замени наложеното обезпечение възбрана върху един недвижим имот с възбрана върху други имоти на ответниците по делото.
В конкретния случай обаче тези други предпоставки на закона за замяна на обезпечителната мярка не са били налице: Съгласно чл.398, ал.1 от ГПК замяната на една обезпечителна мярка с друга е допустима по искане на една от страните по делото, след уведомяване на другата страна и вземане предвид на нейните възражения и когато чрез новата обезпечителна мярка ще бъде обезпечен иска на ищците по същия начин, по който той е обезпечен чрез първоначално наложената обезпечителна мярка. В настоящия случай при постановяване на определението си за замяна на обезпечителните мерки Варненският окръжен съд не е взел предвид възраженията на ищците, за обезчаването на чийто иска е наложена обезпечителната мярка, че искът им следва да остане обезпечен чрез възбрана именно върху имота, в който те са направили подобренията, за които претендират, а не чрез възбрана върху други имоти на ответниците. Това тяхно възражение е следвало да бъде взето предвид от съда, тъй като при евентуално неизпълнение на решението за заплащане на претендираната сума, именно ищците /а не ответниците по делото/ биха имали право да изберат върху кой от имотите на ответниците да насочат принудителното изпълнение и ако предпочитаният от тях недвижим имот не е бил обезпечен по реда на чл.389 и сл. от ГПК, то това би затруднило осъществяването на правата на ищците по решението.
С оглед на това постановеното от Варненския окръжен съд определение за замяна на обезпечителната мярка е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2885 от 10.10.2012 г. по в.гр.д.№ 2919 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено определение на Варненския районен съд № 9840 от 09.07.2012 г. по гр.д.№ 5066 от 2011 г. и вместо него е постановено ново определение за замяна на наложената с определение № 394 от 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 380 от 2012 г. на Варненския окръжен съд обезпечителна мярка по гр.д.№ 5066 от 2011 г. на Варненския районен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2885 от 10.10.2012 г. по в.гр.д.№ 2919 от 2012 г. на Варненския окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. Н. С. и Г. Н. А. за замяна на наложената с определение № 394 от 16.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 380 от 2012 г. на Варненския окръжен съд обезпечителна мярка по гр.д.№ 5066 от 2011 г. на Варненския районен съд с друга обезпечителна мярка.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.