3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 115
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.05.2012година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 407/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], [населено място] против въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 24 от 24. 01. 2012 год., по гр.д.№ 915/2011 год., с което е потвърдено постановеното от Оряховския районен съд решение № 292 от 14.10.2011 год., по гр.д.№ 526/2009 год., в частта за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, частичен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 6 000 лв., представляваща, част от общо дължимата от 247 326 лв.стойност на извършени, но неизплатени работи по договор за изработка от 07.12.2007 год., с предмет „Залесяване на изоставени земеделски земи на територията на [община]”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 09.11.2010 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски.
В съдържанието на касационната жалба, като особено искане, е инкорпорирана молбата на настоящия касатора, основана на чл.282, ал.2, т.1 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на В..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на В., предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ищцовата по спора страна – арг. от чл.286, ал.3 ТЗ
Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и за ВКС отсъства процесуална възможност да се произнесе по реда на чл. 288 и сл. ГПК.
Без значение в тази вр. е обстоятелството, че общият размер на вземането на ищеца значително надхвърля въведената от законодателя с чл.280, ал.2 ГПК минимална цена на иска за търговски дела. По въпроса относно предмета на делото и предмета на постановеното решение в хипотезата на предявен частичен иск е налице задължителна съдебна практика – т.1 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, приложима и при действащата процесуална уредба, според която границите, в които съдът дължи произнасяне при предявен частичен иск е само предявената част от спорното право. Затова по отношение именно на този предмет и цената на частично заявеното вземане, следва да се преценява и допустимостта на касационното производство, с оглед приложението на чл.280, ал.2 ГПК.
С § 25 ПЗР на ЗИДГПК законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна е единствено висящността на делото в касационната инстанция.
Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата 02.03.2012 година., както сочи положения щемпел.
От характера на нормата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване.
Поради недопустимост на касационния контрол заявеното от касатора с касационната жалба искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на В., предмет на предприетото касационно обжалване, основано на чл.282, ал.2 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на ОБЩИНА М. с вх. на В. № 1754/02.03.2012 год., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 24 от 24. 01. 2012 год., по гр. д. № 915/2011 год..
ОСТАВЯ без уважение искането на ОБЩИНА М. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на В. № 24 от 24. 01. 2012 год., по гр. д. № 915/2011 год..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 407/2010 год., по описа на второ търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на касатора ОБЩИНА М. и е прекратено производство по т.д.№ 407/2012 год. на ВКС,ТК може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В ОСТАНАЛАТА част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: