4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 08.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 311 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с вх. № 1151/05.02.2019г. на ВКС
С молбата се иска се във връзка с депозирана по пощата молба с вх. № 900/29.01.2019г. на ВКС за отмяна влязло в сила решение № 1920/01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, спиране на изпълнението на това решение на две отделни основания.
На първо място, искането за спиране по молба с вх. № 1151/05.02.2019г. на ВКС се основава на чл.309, ал.1, изр. второ, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК., като такова искане е инкорпорирано и в молбата за отмяна. Представено е платежно нареждане (вносна бележка от 01.12.2016г., удостоверяваща внесено по специалната сметка на ВКС на обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, изр. 1-во ГПК, а именно – на 43 094 473,43 лева, левова равностойност на 22 033 854,39 евро, във връзка с предходна молба за отмяна вх. № 147043 от 16.11.2016г на същото въззивно решение). Наличието на внесената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено със служебна бележка от 30.01.2019г., издадена от счетоводител при ВКС.
На второ място, с молбата се прави искане за спиране на изпълнението на решение № 1920/01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гражданско дело № 34108/299/2013г. на Букурещки градски съд, на основание чл.30 от Регламент № 1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Сочи се, че в посочената разпоредба на регламента е предвидено, че когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави – членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре производството. За целите на регламента и исковите производства, „исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства”. В държавата – членка по произход на изпълнителното основание е налице висящ спор по гражданско дело №34108/299/2013г. на Букурещки градски съд относно допуснатото изпълнение с решението на Апелативен съд – София на разпореждането от 21.06.2013г. по д.№ 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ.
Настоящият състав на ВКС констатира следното:
С решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, след отмяна на разпореждане № 4138/10.06.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4921/2014г. в обжалваната част, е признато и допуснато, на основание чл.623, ал.5 ГПК, вр. чл. 38 и сл. на Регламент № 44/2001г. на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждането от 21.06.2013г. по дело № 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора, Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл.622, ал.3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854,39 евро плюс разходите по изпълнението, против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София. С определение № 803 от 25.10.2016г. по т.д. № 233/2016г. на І ТО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което същото е влязло в сила.
Молителят, на основание чл.303, ал.1, т.3, при евентуалност т.1 ГПК, е депозирал пред ВКС молба с вх. № 900 / 29.01.2019г. за отмяна на посоченото въззивно решение, във връзка с която е депозирана и молбата за спиране на изпълнението, предмет на настоящото дело. В молбата за отмяна е налице позоваване на две производства с участието на банката и АПИА: 1/ на дело № 34108/299/2013г. с искане за отмяна на разпореждане № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ, с което е одобрено изпълнението по изпълнително дело ST 47/2013г. и 2/ на решение № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. с искане за анулиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело ST 47/2013г.
Служебно известно на съда е, че по т.д. № 3132/2017г. на II ТО на ВКС е постановено решение № 340 от 28.01.2019г., с което е оставена без уважение молба вх. № 147034/ 16.11.2016г. на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на същото решение на Апелативен съд – София, което е предмет и на молбата за отмяна с вх. № 900/29.01.2019г. на ВКС, във връзка с която са направени настоящите искания за спиране на изпълнението. В решението на ВКС е прието, че решение № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ, на което се основава и първата молба за отмяна от 16.11.2016г., не обосновава наличието на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посочено е, че посоченото решение на румънския съд не съдържа произнасяне относно изпълнителната сила на разпореждането от 21.06.2013г. и не я отрича, поради което не са отменени правните последици на разпореждането и не е „премахнато” качеството му на съдебен акт по см. на чл.32 от Регламент №44/2001г., изпълняем по силата на регламента на територията на Република България в качеството й на държава – членка на ЕС. Решението от 03.10.2016г. следва по време приключването на производството по гр.д. № 3275/2014 г. на Апелативен съд – София и постановяването на решението, чиято отмяна се иска, който факт изключва приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението от 03.10.2016г. не е съществувало в правния мир към момента на формиране на силата на присъдено нещо на решението по чл.623 ГПК и няма значение за правилността му. Подробно са изложени съображения, че с решението от 03.10.2016г. на румънския съд са признати за незаконосъобразни и са анулирани изпълнителните действия срещу банката, извършени по изпълнително дело ST 47/2013г. след 22.09.2014г., единствено на основание констатацията, че длъжникът няма секвестируемо имущество на територията на Република Румъния. Допълнително е аргументирано, че решение № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ е изменено с решение на по-горен по степен съд (неподлежащо на обжалване решение № 1154 А от 30.03.2018г. по дело № 26782/299/2016г. на Букурещки граждански съд), като е отхвърлена жалбата на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД срещу провежданото принудително изпълнение по дело ST 47/2013г.
Исканията за спиране на изпълнението на решение № 1920/01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София са неоснователни.
На първо място, редовността на молбата за отмяна е предпоставка за уважаване на молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила въззивно решение на основание чл.309, ал.1, изр. 2-ро, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК. В случая депозираната молба за отмяна не е редовна, тъй като: 1/ Не е представено пълномощното на подписалия молбата юрисконсулт М. З., въпреки че е посочено като приложение към молбата; 2/ Налице е произнасяне с решение № 340 от 28.01.2019г по т.д. № 3132/2017г. на II ТО на ВКС, че решението № 16307 от 03.10.2016г. по дело № 26782/299/2016г. на Районен съд в Сектор I – Букурещ не се явява основание по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение, поради което спорът, основан на разгледани вече фактически твърдения, не може да бъде повдиган отново; 3/ Не е представен актът по дело № 34108/299/2013г. на Букурещки градски съд въз основа на който се прави позоваване на основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, нито се поддържа същият да е влязъл в сила. Всеки един от посочените пороци на молбата за отмяна, е самостоятелно основание за нередовност на същата, водещо до неоснователност на молбата по чл.309, ал.1, изр.2, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК.
На второ място, не е налице основание за спиране на изпълнението и по чл.30 от Регламент № 1215/2012г. Нормата на пар.1 от чл.30 на регламента предвижда, че „когато свързани искове са висящи пред съдилища от различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, може да спре производството”. Съгласно чл.30, пар.3 от регламента, за целите на чл.30, пар.1 от същия, „исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разглеждани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства”. Видно от цитираните разпоредби, предмет на спирането по чл.30 от регламента не е изпълнението на влязъл в сила акт, с каквото искане е сезиран настоящия състав, а спирането на висящо исково производство. Искането за спиране по чл.30, пар.1 от регламента може се прави само пред съда, пред който все още е висящо исковото дело. В настоящия случай, исковото производство по чл.623 ГПК не е висящо, тъй като е приключило с влязло в сила въззивно решение. Висящо към настоящия момент е единствено производство по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по молба вх. № 900/29.01.2019г. на ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл.623, ал.5 ГПК. Това производство не е исково, а извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно посочени в закона основания.
С оглед очертания предмет на спирането по чл.30 от регламента, характера на производството, в което може да се прави искането за спирането му, и компетентния съд да се произнесе по него, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл.30, пар.1 и пар.3 от Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради което искането за спиране на изпълнението на въззивното решение и на това основание следва да се остави без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” за спиране на изпълнението на основание чл.309, ал.1, изр.2, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на разпореждане № 4138/10.06.2014г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4921/2014г. в обжалваната част, е признато и допуснато, на основание чл. 623, ал. 5 ГПК, вр. чл. 38 и сл. Регламент № 44/2001г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на разпореждането от 21.06.2013г. по д.№ 23752/2009/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 РГПК в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854,39 евро плюс разходите по изпълнението, против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” за спиране на изпълнението, на основание чл.30 от Регламент №1215/2012г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015г. по в.гр.д. № 3275/2014г. на Апелативен съд – София до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гражданско дело №34108/299/2013г. на Букурещки градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се издаде незабавно на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.