О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
гр. София, 09.03.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 717 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Строително предприемачески холдинг” ЕООД от [населено място] срещу определение №899 от 06.12.2019г., по гр.д. № 3676/2019г., по описа на ВКС, ІV ГО. С това определение е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба против решение № 3879/30.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 10300/2018 г. от ІІ-б състав на СГС, с което е потвърдено Решение № 406218/14.05.2018г., постановено по гр.д. № 74702/2016г. по описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА, в която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че „Строително предприемачески холдинг” ЕООД от [населено място] дължи на П. Т. А. на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 3 020,00 /три хиляди и двадесет/ лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец май 2016г., както и на осн.чл. 224, ал. 1 КТ сума в размер на 1 084,21 /хиляда осемдесет и четири лева и 21 ст./ лева, представляваща незаплатен годишен отпуск от 5/пет/ работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане, осъден е „Строително предприемачески холдинг” ЕООД от [населено място] да заплати на П. Т. А. сумата от 1 837,35 лева – сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 216,32 лева, представляваща дължима държавна такса за заповедното и исковото производство.С въззивното решение съдът е осъдил „Строително предприемачески холдинг” ЕООД от [населено място] ЕООД да заплати на А. и сумата 894,00 /осемстотин деветдесет и четири/лв., представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.280, ал.3 ГПК в действащата й редакция, тъй като делото е образувано през 2016г., към който момент същата е неприложима; че преценката за допустимост на касационното обжалване следва да се прави с оглед общата цена на исковете, а не поотделно за всеки иск, както и, че общо присъдената на ищцата сума е 8189,65лв., което е над 5000лв. Искането е за отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия по подадената касационна жалба.
Ответната страна П. Т. А. взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски в размер 240лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея пред ВКС производство. За да постанови този резултат съставът на съда правилно е констатирал, че касационната жалба е подадена на 08.07.2019г. по време действието на чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК в приложимата редакция ДВ. бр. 86/2017г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Когато са предявени няколко обективно съединени иска, както е в разглеждания случай, от значение е цената на всеки един от тях, а не общият им сбор. Решението, предмет на жалбата, приета за необжалваема от състава на ВКС, е постановено по въззивно гражданско дело с цена на всеки от исковете под 5000 лв. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК, в редакцията му, обн. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г., приложима към настоящия случай, предвид подаването на касационната жалба след тази дата, изрично очертава кръга на съдебните актове, изключени от касационен контрол и сред тях е постановеното въззивно решение. По тези съображения неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че касационната жалба следва да бъде разгледана по същество, тъй като делото е заведено през 2016г. / към който момент също е установен минимален праг за допустимост 5000лв/ , а общата цена на исковете, както и общо присъдената на ищцата сума е над 5000лв.
С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода разноски на жалбоподателя не се следват. Ответната страна е претендирала присъждането на разноски в размер 240лв., но не е представила доказателства за реалното им изплащане, поради което и съдът не ги присъжда.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №899 от 06.12.2019г., по гр.д. № 3676/2019г., по описа на ВКС, ІV ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: