О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София 27.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1600 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Ф. В. чрез пълномощници адв. В адв. Р. К. срещу решение № 1* от 6.07.09г.по гр.дело № 3557/08г.на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 75 от 11.06.08г.по гр.дело № 1442/07г.на Пловдивския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от същата страна иск против В. С. Ф. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 3000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Прилага копия от решения на състави на ВКС и се позовава на решение № 131 от 1.09.1967г.по гр.дело № 99/67г.на ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въз основа на анализ на доказателствения материал по делото въззивният съд е приел,че не е доказано противоправно поведение на ответницата,което да ангажира отговорността й по чл.45 от ЗЗД. Направен е извод,че същата не извършила непозволени и нерегламентирани действия в имота на ищеца чрез разрушаване на оградата му,а е извършила действия по събарянето на стара и изграждане на нова ограда,попадаща изцяло в нейния имот,за което е получила съответното по ЗУТ разрешение.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора,но не и дали те са законосъобразни. В случая доколкото в касационната жалба е поставен въпрос за преценката за противоправност на действията на ответницата,такава е извършена от въззивния съд. Преценката на доказателствата,в т.ч. и заключението на вещото лице може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Възприетото от въззивния съд разрешение на спора не се разминава по правни изводи с приложеното решение № 131 от 1. ХІ.67г.по гр.дело № 99/67г.на ОСГК на ВС,поради което не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените копия от съдебни решения са неотносими доколкото се отнасят за различни казуси,които не са идентични с настоящия и са разрешени от съдилищата в зависимост от конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 6.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 3557/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на П. Ф. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.