ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
София 28.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева дело № 3392/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. О. от гр- Силистра, подадена от пълномощника адв. И, срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 9 от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 164/2007г. с което е отменено решение № 577 от 04.09.2003г. по гр.д. № 271/2003г. на Силистренския районен съд в частта, с която са уважени исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ срещу З. „Стомана“ АД гр. С., и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по касация „З. Стомана“ АД гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника му адв. Н писмен отговор моли решението да не се допуска до касационно обжалване, а ако се допусне даЪе^ остави в сила.
Върховният касационен съд,^ъстав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението съд е приел, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ -съкращаване на щата, извършен е законосъобразен подбор и ищцата не се е ползвала със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Приел е, че Б. О. е работила в ответното предприятие по трудов договор, сключен на 26.03.1990г. за неопределено време, на длъжността „бояджия на метални изделия“. С допълнително споразумение от 22.10.1990г. е заела длъжността „шлосер“, от която е уволнена със заповед от 30.01.2003г. На следващо място съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно доводите на ищцата за нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ поради заболяване „исхемична болест на сърцето“ и е приел, че към момента на уволнението ищцата не е страдала от посоченото заболяване. По тези съображения е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1,т. 1-3 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1 -3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното от пълномощника на касатора изложение на основанията за касационно обжалване, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Приложено е решение № 1* от 03.10.2005г. по гр.д. № 2800/2003г. на ВКС, III г.о. и са изложени съображения, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е допуснал съединяване на иск по чл. 74 КТ с исковете по чл. 344 КТ. Поддържа се също така, че е направено възражение за недействителност на допълнителното споразумение за промяна на длъжността, по което съдът дължи произнасяне.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК относно посочения процесуалноправен въпрос, тъй като не е предявен иск по чл. 74 КТ. С исковата молба Б. О. е предявила иск за установяване, че през периода от 26.03.1990г. до 31.01.2003г. е работила на длъжността „бояджия на метални изделия“. С посоченото по-горе решение на Силистренския районен съд производството по делото по така предявения иск е прекратено и като необжалвано решението в тази му част, която има характер на определение, е влязло в сила.
Относно доводите на Б. О. за недействителност на допълнителното споразумение за промяната на заеманата длъжност сe е произнесъл Върховният касационен съд
при първото касационно обжалване. С решение № 562 от 14.06.2007г., постановено по гр.д. № 1656/2004г. ВКС, I г.о. е приел, че допълнителното споразумение не е недействително по смисъла на чл. 74 КТ, тъй като не е сключено в противоречие или при заобикаляне на закона или на колективен трудов договор.
От изложеното е видно, че не е налице оставяне без уважение на искане за съединяване на иск по чл. 74 КТ, нито непроизнасяне по възражението за недействителност на допълнителното трудово споразумение. Поради това следва да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е от съществено значение за решаването на делото и поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд, № 9 от 06.06.2008г. по в.гр.д. № 164/2007сг.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: