ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№115
София, 12.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4604/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 139 от 14.02.2008 год. по гр. д. № 352/2007 год., с което е обезсилено решение № 41 от 05.01.2007 год. по гр. д. № 6340/2005 год. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката за прогласяване нищожността на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 68/1997 год. на нотариус с район на действие Варненски районен съд и прекратил производството в тази част, и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за отмяна на даренията по нотариален акт № 68/1997 год., на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и за връщане на дадените с договора за дарение недвижими имоти на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т” ЕООД гр. В..
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика, относно отмяната на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В изложението не е изведен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с представената съдебна практика, но основното оплакване се свежда до необсъждане от съда на всички доказателства по делото, респ. избирателното им обсъждане.
Ответницата С. М. С. в писмен отговор на касационна жалба излага становище за недопустимост на касационната жалба, като подадена от адвокат заличен от А. колегия гр. В. доказателства в тази насока) и за отхвърляне на изложението за допускане на касационно обжалване, като несъдържащо изискванията на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Б. М. А. не е подал писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по допускане на касационно обжалване, като съществен процесуалноправен въпрос, които би могъл да се изведе, е необсъждането от съда на всички доказателства по делото, респ. избирателното им обсъждане, довело до отхвърлянето на иска за отмяна на даренията извършени от жалбоподателката в полза на двете си деца – син и дъщеря, ответници по предявения иск. Представената съдебна практика, касае решения по същество, с предмет иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Необсъждането, респ. избирателното обсъждане на доказателствата от съда винаги е било процесуално нарушение и когато то е довело до неправилност на съдебното решение се оценява, като съществено. Ако съдът е обсъдил всички доказателства, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице опорочаване на фактическите констатации на съда, което е основание за неправилност на решението, поради необоснованост. В настоящия случай съдът е обсъдил всички доказателства по делото и в този смисъл не е нарушил задълженията си на решаващ по същество съд, въведени с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. по гр. д. № №1/2000 год. на ОСГК на ВКС т. 19, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дали фактическите констатации са изведени правилно от съда е въпрос, относим към правилността на решението, основание по чл. 281, т. 3 ГПК, който не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване. В изложението няма наведени съображения по отношение тази част на съдебното решение, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение по отхвърлените искове за нищожност на договора за дарение. Следва да се посочи, че по отношение на тази част от решението, съдът е процедирал съобразно установената практика – решение постановено по нередовна искова молба подлежи на обезсилване. Всички наведени основания за нищожност – противоречие със закона, заобикаляне на закона, невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание са били поддържани с едно и също твърдение от ищцата, че била лишена от правото на ползуване на имота, запазено с договора за дарение, като исковата молба, и след указание да бъде поправена, е останала нередовна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 14.02.2008 год. по гр. д. № 352/2007 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ