О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 17.11. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 484 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12982/13.V.2008 г. на „С” АД – София, подадена от изп. д. на д-вото П. К. против въззивното решение на СГС. , ГК, с-в ІV-Д от 31.ІІІ.2006 г., постановено по гр. д. № 3531/07 г., в онази негова част, с която е бил отхвърлен изцяло частичният насрещен иск на този търговец срещу „П” Е. по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 10 000 лв., представляваща равностойността на претендирани подобрения, извършени в нает имот. Оплакванията на търговеца-настоящ касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение на СГС. , поради което той претендира отменяването му в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск негов частичен насрещен по чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъдел уважен в предявения му размер от 10 000 лв. – като част от цялото вземане за подобрения в размер на 13 416 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо, че в атакуваната му част въззивното решение на СГС. попада в приложното поле на касационното обжалване, „С” АД – София твърди, че този съдебен акт бил постановен в противоречие с практиката на ВКС. /респ. на ВС. до 1996 г./, позовавайки се в тази насока на Р. № 225 от 7.ІІІ.1975 г. по гр. д. № 118/75 г. на ІІІ-то г.о., според което „за извършените подобрения държателят на имота разполага с иск за неоснователно обогатяване срещу собственика”.
Ответното по касационната жалба „П” Е. – гр. Б. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар касационната жалба на „С” АД – София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е била подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС. , тя не следва да бъде разглеждана по същество. Съображенията за това са следните:
Касаторът въобще не е формулирал кой е същественият въпрос /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който СГС. да се е произнесъл – като въззивна инстанция – в противоречие с практиката на ВКС. , респ. на ВС. до 1996 г. Що се отнася до цитираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение на ВС. от 1975 г., то не противоречи на възприетото от въззивния съд разрешение по насрещната претенция на касатора по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като такъв иск /на държателя срещу собственика за извършени подобрения в наемания имот/ е бил приет за разглеждане като процесуално допустим, но в конкретния случай е бил отхвърлен: като неоснователен и недоказан. Меродавно в случая е, че заявената като частична претенция на търговеца-настоящ касатор за подобрения е била предявена точно във формата на насрещен иск, а не на възражение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 31.ІІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 3531/07 г. В ЧАСТТА, с която е бил изцяло отхвърлен насрещният иск на „С” АД – София с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за извършени подобрения в наеман от търговеца имот/, предявен срещу „П” Е. , като частичен – за сумата 10 000 лв., представляваща релевираната част от вземане в размер на 13 416 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2