1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 11.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2807 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с §74 ЗИДГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 1683 от 14.03.17г.по в.гр.дело № 15756/16г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 17.11.14г.по гр.дело № 31323/14г. на СРС,81 състав.С него са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от С. А. Р..
Решението е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд след отменително решение № 219 от 12.12.16г.по гр.дело № 248/16г.на ВКС,ІV г.о.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Как следва да се извърши преценката дали трудовите функции на две длъжности се идентични във връзка със задължението на работодателя да извърши подбор – като се сравняват механично само задълженията по длъжностни характеристики или като се сравнява естеството на извършваната работа при двете длъжности; достатъчно ли е да се установи сходство в изпълняваните трудови функции или трябва да се изследва и въпроса има ли съществени различия в упражняваните трудови функции на двете длъжности; 2.Когато периодът,за който се претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,е изтекъл преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство,следва ли във въззивното производство да се допуска представяне на доказателства за оставане без работа,които са могли да се поискат и представят в първоинстанционното производство; 3.Следва ли въззивният съд да изложи в решението собствени мотиви,включително когато потвърждава решението на първоинстанционния съд.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. Р. чрез адв.Р. М. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 40 от 10.04.14г.на изп.директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение със С. А. Р. от длъжността „маркетинг мениджър Продукти без лекарско предписание”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна. Прието е,че при сравнение на длъжностните характеристики на заеманата от ищеца длъжност и длъжността ” търговски маркетинг мениджър”, е налице сходство в основните,характеризиращите длъжностите функции. Направен е извод,че с оглед на това, за работодателя е съществувало задължение да извърши подбор преди уволнението на ищеца съобразно критериите по чл.329 КТ.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Поставеният от касатора въпрос: Как следва да се извърши преценката дали трудовите функции на две длъжности се идентични във връзка със задължението на работодателя да извърши подбор – като се сравняват механично само задълженията по длъжностни характеристики или като се сравнява естеството на извършваната работа при двете длъжности; достатъчно ли е да се установи сходство в изпълняваните трудови функции или трябва да се изследва и въпроса има ли съществени различия в упражняваните трудови функции на двете длъжности, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В решение № 311 от 3.07.12г.по гр.дело № 727/11г.на ІV г.о.е прието,че за да бъде изпълнено задължението за подбор,в него трябва да бъдат включени всички лица,изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции.
В този смисъл е и решение № 282 от 01.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г. ІV г.о.на ВКС,в което е прието, че когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора, се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е дали различията са съществени.В решение № 498 от 13.01.12г.по гр.дело № 1561/10г.на ІV г.о.е посочено,че преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа.Изводът за идентичност не може да се изведе само от наименованието на длъжността,нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
В отменителното си решение състав на Върховния касационен съд е указал на ответника,че в негова тежест е да докаже факта на различие в трудовите функции на съкратената длъжност”Маркетинг мениджър Продукти без лекарство предписание” и на длъжностите „Продуктов мениджър”,”Т. маркетинг мениджър” и „Маркетинг мениджър”.При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията, работодателят е представил длъжностни характеристики за съответните длъжности,без да ангажира други доказателства за посочените обстоятелства. Преценката на доказателствата,въз основа на която въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение,че е налице сходство в основните трудови функции на длъжностите „маркетинг мениджър” и „търговски маркетинг мениджър”,което е наложило извод за задължителност на подбора,не е основание за допустимост на касационното обжалване,а би могла да доведе до необоснованост на решението,което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация.
Въпросът: Когато периодът,за който се претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,е изтекъл преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, следва ли във въззивното производство да се допуска представяне на доказателства за оставане без работа,които са могли да се поискат и представят в първоинстанционното производство,не е от значение за изхода на спора.Това е така,защото представеното пред въззивния съд писмено доказателство/ регистрационна карта на Д. „Б. п. т.” /съдържа данни за нови обстоятелства – че ищецът не е започнал работа до 19.03.15г.,и съответно не е могло да бъде представено преди приключване на устните състезания в първоинстанционното производство на 3.11.14г.
Не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и въпросът : Следва ли въззивният съд да изложи в решението собствени мотиви,включително когато потвърждава решението на първоинстанционния съд.В обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,и е изложил собствени мотиви,изхождайки от предметния обхват на посоченото във въззивната жалба,както и е съобразил задължителните указания на ВКС в отменителното му решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1683 от 14.03.17г., постановено по в гр.дело № 15756/16г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на С. А. Р.,с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк] сумата 300 лв /триста/ разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.