1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 26.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1319/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. С. Д. от[населено място], Софийска област чрез процесуален представител адвокат Г. Д. против въззивно решение на С. окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав № 234/21.05.2010 г., постановено по гр. д. № 225/2009 г. в частта, с която е отменено решение на първоинстанционния съд и е постановено друго решение, с което са отхвърлен изцяло предявения от М. С. Д. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск за сумата 2893 лв. и срещу Национална агенция „Пътна инфраструктура”, София за разликата от 310 лв. до пълния размер на иска от 2893 лв.
Счита, че в посочената част въззивното решение следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се уважат предявените искове, като се осъдят ответниците солидарно да му заплатят претендираната сума 2893 лв. със законни последици. Според касатора в обжалваната част решението противоречи на материалния закон и е необосновано и при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изпълнение на указания на въззивния съд, дадени на основание чл. 285, ал. 1 ГПК за представяне на изложение по допустимостта на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК в определения срок е подадена писмена молба от процесуалния представител на касатора адвокат Г. Д.. Молбата съдържа аргументи по съществото на спора за обосноваване посочените с жалбата касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочено е и основание за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: изключва ли се отговорността на възложителя на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД, когато вредите са настъпили в резултат не само на действията или бездействията на неговите служители, но и поради виновното поведение на трето лице, различно от пострадалия. Посочва и прилага копие от Р. № 978/23.09.1964 г. по н. д. № 812/1964 г., ВС, ІІІ н. о.; ТР № 88/12.09.1962 г., ВС, ОСГК; О. № 1275/20.10.2009 г. по гр. д. № 933/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.
Ответници по касация Национална агенция „Пътна инфраструктура-О. пътно управление”,[населено място] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да уважи частично предявения иск за обезщетение на имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД по отношение на ответника Национална агенция „Пътна инфраструктура-О. пътно управление”, София за сумата 310 лв. въззивният съд е приел, че в случая на ищеца са причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на републикански път, изключителна държавна собственост, вследствие бездействие на служители на НА „ПИ”, София за поддържане и ремонт на пътя и за съответна сигнализация, в резултат на което предните колела на собствения на ищеца автомобил „Рено лагуна” са пропаднали в дупка на асфалта, при което шофьорът на автомобила е загубил управлението, автомобилът се е отклонил, напуснал е платното за движение и се е ударил в намиращи се от дясно дървета. По отношение на Държавата съдът е посочил, че този ответник не носи отговорност за вреди, причинени от служители на учреждения с правосубектност за осъществяване на държавни функции, каквото е НА „ПИ” във връзка с управлението на републиканските пътища. Съдът е преценил, че е частично основателно възражението на ответник НА „ПИ”, че увреждането не е настъпило в резултат на пропадането на автомобила в дупката, а са изцяло по причина действията и бездействията на водача. От събраните по делото доказателства и заключения на автотехнически експертизи за механизма на ПТП и най-вероятна причина за настъпването му съдът е приел, че първопричина за инцидента е пропадане на предна дясна гума на автомобила в дупка на пътя, невъзможност за възприемане на препятствието, своевременно спиране преди него или заобикалянето му, както и неадекватната реакция на водача, чрез предприето аварийно спиране и рязко завиване на ляво, довело до загуба на управлението и сблъсък в крайпътно дърво. В тази връзка съдът е приел причинна връзка между вредоносния резултат и неправилното поведение на водача, който не е намалил скоростта и не е успял да спре при възникналата опасност за движението /пропадането на предното дясно колело в дупка на пътя/, с което е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. посл. ЗДвП. Въз основа на този извод съдът е свел отговорността на НА „ОИ” до стойността на частите и ремонтните работи, необходими за отстраняване на повредите: смяна на джанта-30 лв., гума-80 лв., части по окачване на предно колело-150 лв. и разходи за около 5.3 часа труд-автомонтьорски операции-50 лв. при часова ставка на ден 9 лв. или общо 310 лв. За разликата до пълния предявен размер на иска 2893 лв. съдът е посочил, че искът трябва да се отхвърли, тъй като вредите над сумата 310 лв. са в причинна връзка с поведението на водача на автомобила.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
Основание за допустимост на касационното обжалване по т. 2 в случая не е налице видно от приложените към изложението съдебни актове. Вярно е точно обратното, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с ТР № 88/12.09.1962 г., ВС, ОСГК. Определение на съдебен състав на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК не е съдебна практика по посочения по-горе смисъл, а Р. № 553/19.10.1989 г. по гр. д. № 504/89 г., ВС, ІV г. о. не е относимо към процесния случай.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав № 234/21.05.2010 г., постановено по гр. д. № 225/2009 г. по касационна жалба от М. С. Д. от[населено място], Софийска област.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: