4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1150
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 941/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. А. от САК, срещу определение № 165 от 08.06.2012 г. по ч. гр. дело № 365/2012 г. на Хасковски окръжен съд. Със същото се потвърждава разпореждане № 2 442 от 20.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1 049/2012 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] [населено място] и К. М. Б. от [населено място] за следните суми: 37 738,93 лв. – главница, 7 208,56 лв. – договорна лихва от 21.09.2010 г. до 17.04.2012 г. и 60 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото (900,15 лв. – държавна такса и 1 080,10 лв. – адвокатско възнаграждение), въз основа на извлечение от счетоводните книги на [фирма] [населено място] по кредитна сделка № 949 477.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не подадената частна касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане № 2 442 от 20.06.2012 г. по ч. гр. д. № 1 049/2012 г. Хасковският районен е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма] [населено място] и К. М. Б. от [населено място] за следните суми: 37 738,93 лв. – главница, 7 208,56 лв. – договорна лихва от 21.09.2010 г. до 17.04.2012 г. и 60 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото (900,15 лв. – държавна такса и 1 080,10 лв. – адвокатско възнаграждение), въз основа на извлечение от счетоводните книги на [фирма] [населено място] по кредитна сделка № 949 477.
Съдът е приел, че представеното заявление е редовен от външна страна документ, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй от съдържанието на същото не може да се направи преценка налице ли са предпоставките за настъпване на уговорената между страните в чл. 28, б.”в” вр. с чл. 27, б. „г” от договора за банков кредит предсрочна изискуемост на целия усвоен кредит. Срещу разпореждането на Хасковски районен съд е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред Х., който е потвърдил обжалвания акт с определение № 165 от 08.06.2012 г. по ч. гр. дело № 365/2012 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпроси, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан със съдържанието на документа или извлечението от счетоводните книги, с които се удостоверяват вземания на банките, въз основа на които се издава заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и необходимостта банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В конкретния случай, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не съдържа необходимите реквизити, установяващи предсрочната изискуемост на вземането, с оглед на което същото е отхвърлено изцяло от РС [населено място]. Задължение на заявителя е да посочи съществуването и изискуемостта на вземането си, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспорва вземането. Представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, който да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Действително, в Договора за кредит е предвидена възможността банката да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем при наличието на някоя от предпоставките, посочени в чл. 27 от същия. Това обаче, не става автоматично, а след като банката уведоми длъжника, че е упражнила правото си по договора като посочи конкретно за неизпълнението на кое задължение и от кой момент кредитът става предсрочно изискуем. В случая, в представеното от жалбоподателят заявление не са посочени по основание и размер задълженията на Е. и на какви падежи е следвало да ги изпълнили длъжника (кредитополучателя), т. е. кои месечни вноски, в какви размери и на какви падежи не са погасени изцяло или отчасти, което представлява условие, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредита, предвидена в чл. 28, б.”в” вр. с чл. 27, б. „г” от договора.
По въпроса, свързан с редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, постоянната и непротиворечива практика е в смисъл, че е необходима пълна индивидуализация на претендираното вземане по начин, позволяващ да се конкретизира предмета на евентуалния бъдещ установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, който заявителят може да предяви при подадено възражение от страната на длъжника. В тази връзка задължение на заявителя е да изложи точно и ясно всички фактически обстоятелства, от които вземането е породено, да разграничи всяка от отделните претенции по вид и размер, както и периода, за който се отнасят претендираните лихви за забава.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Хасковски окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Хасковски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 165 от 08.06.2012 г. по ч. гр. дело № 365/2012 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: