Определение №1150 от по гр. дело №1118/1118 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 1150
 
София,24.09.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1118/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Р. Б. , като пълномощник на ищеца И. С. М. против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 223/16.05.2008 г. по гр. д. № 143/2008 г. в частта, с която е обезсилено решение на Русенски районен съд № 181/30.11.2007 г., постановено по гр. д. № 3134/2007 г. в частта, с която в производство по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на Б. д. , представлявана от министъра на ф. и община Р., че А. Д. Д. ЕГН **********, И. С. М. ЕГН **********, П. С. М. ЕГН **********, И. П. Д. ЕГН **********, Г. Д. Д. ЕГН ********** и Н. А. Ж. ЕГН ********** са единствени законни наследници на Н. Н. Н. , б. ж. на гр. Р., починал на 6.12.2005 г.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочени са и са приложени съдебни решения на ВС и на ВКС.
За ответника по касация Б. д. , представлявана от министъра на ф. , по п. от областния управител на област с административен център гр. Р. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител С. Г. в качеството на ст. юрисконсулт в областна администрация гр. Р..
За ответника по касация община Р. не е изразено становище.
За ответници по касация А. Д. Д., Д. И. М., С. П. К., Л. П. М., И. П. Д., Г. Д. Д. и Н. А. Ж. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прие, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, поради процесуална недопустимост на субективно активно съединените искове за признаване за установено по отношение на Б. д. и община Р., че ищците са единствени законни наследници на Н. Н. Н. , б. ж. на гр. Р., починал на 5.12.2005 г., като е приел, че предмет на исковете е установяване на факти с правно значение, а именно, че всеки един от ищците е законен наследник на починалото лице и че този предмет не попада в предвидените с чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ случаи, при които законът е предвидил възможността за установяване по съдебен ред на факти с правно значение.
С изложението се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ процесуалната допустимост на предявените искове в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, според която точната правна квалификация в случая следва да бъде по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, а не чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, както и че произнасянето на Върховния касационен съд относно правната квалификация ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касацшионен съд не се подкрепя от съдебните решения на ВС и на ВКС, на които касаторът се е позовал.
Основанието за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал не е обосновано с противоречива, погрешна или липсваща практика на ВКС.
Въззивното решение относно правната квалификация на предявените искове е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Недопустимо е установяване по съдебен ред в гражданско производство на юридическия факт на наследяването, което обстоятелство се удостоверява чрез съставянето на официални документи.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд, Гражданско отделение № 223/16.05.2008 г., постановено по гр. д. № 143/2008 г. по касационна жалба от И. С. М. от гр. Р., ул. „Б” № 8, ет. 5 чрез адвокат Р. Б.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top