О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1150
София, 20.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 848 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 364 от 06.01.2009 година по гр.д. № 631/2008 г. на Великотърновски апелативен съд е оставено в сила решение № 119 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 441/2007 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за сумата лева 7845 лева, предявени от “Н” О. , гр. В. против И. К. Ц. и Й. Е. Й. , в хода на процеса починал и заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от наследниците си по закон М. Й. Е. и Б. Й. И., двете от гр. С.. В решението е прието, че ответникът И. К. Ц., собственик на товарен автомобил “Ш” с ДК № В* е възложил на Й. Е. Й. да извърши на 16.06.2006 г. превоз на специален автомобил “авто-вишка”, марка “Ф”, собственост на ищцовото дружество по маршрут гр. С. гр. Велико Търново. По време на превоза, поради допуснати от водача на товарния автомобил “Ш” Й. Й. нарушения на ЗДвП е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на превозвания автомобил “авто-вишка”. За обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди, съдът е осъдил ответникът И. К. Ц., възложител на работата и прекият причинител на вредите Й. Е. Й. , заместен в хода на процеса от правоприемниците си по закон, да заплатят солидарно сумата 7845 лева, съставляващи обезщетение в размер на стойността на новите части, материали и труд за монтаж и боядисване на повредения автомобил.
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от И. К. Ц. от гр. С.. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото въпрос: има ли доказателствена стойност прокурорското постановление за прекратяване на досъдебно производство или за гражданския съд е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представени са: Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на ВС; Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС; Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС; Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС; Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС; Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС; Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС; Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, с които се обобщава практиката по въпроси на непозволеното увреждане; решение № 817 от 13.12.1988 г по гр.д. № 725/1988 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд; решение № 88 от 31.10.2003 г. по гр.д. № 115/2003 г. на Бургаски апелативен съд и решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски окръжен съд; решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д. № 101/1973 г. ОСГК; решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д. № 101/1973 г. ОСГК; решение № 4 от 25.01.1989 г. по гр.д. № 895/1988 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр.д. № 565/1994 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 6 от 30.01.1984 г. по гр.д. № 91/1983 г. на ОСГК на ВКС; решение № 22 от 25.02.1982 г. по гр.д. № 132/1981 г. на ОСГК на ВКС и решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВКС; решение № 29 от 18.04.2005 г. по гр.д. № 10/2005 г. на Бургаски апелативен съд; решение от 13.11.2003 г. по гр.д. № 223/2002 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 23 от 15.03.2005 г. по гр.д. № 18/2005 г. на Бургаски апелативен съд. Ответниците по касационната жалба “Н” О. , гр. В., М. Й. Е. и Б. Й. И. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведения с изложението към касационната жалба процесуален въпрос има ли доказателствена стойност прокурорското постановление за прекратяване на досъдебно производство или за гражданския съд е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд, решението е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата – Постановления на Пленума на ВС на РБ и приложените решение № 817 от 13.12.1988 г по гр.д. № 725/1988 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, решение № 88 от 31.10.2003 г. по гр.д. № 115/2003 г. на Бургаски апелативен съд и решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 574/2007 г. на Софийски окръжен съд. Повдигнатото и предявено на Й. Е. Й. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. “а” НК вр. с чл. 342, ал.1 НК вр. с чл. 5, ал.2, т.3 и чл. 20, ал.2 ЗДвП за това, че на 16.06.2006 г. по време на превоза на товарния автомобил “Ф” му е причинил значителни имуществени вреди е било прекратено с постановление на районна прокуратура гр. В. на основание чл. 343, ал.2 КТ по заявление от 04.01.2007 г. по искане на представляващия дружеството, собственик на увредената вещ. С оглед изхода на образуваното наказателно производство, гражданският съд е изследвал самостоятелно наличието на фактите, обуславящи приложението на чл. 45 ЗЗД – всички факти, касаещи настъпването на увреждащото действие, авторството му, противоправността му и причинната връзка между поведението на дееца и настъпилите вреди. Без да обсъжда доказателствата, събрани в досъдебното наказателно производство, съдът е формирал изводите си въз основа на приетите по делото писмени доказателства, свидетелски показания и обясненията на ответника Й, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 21.11.2007 г., ценейки ги при условията на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.).
Неоснователен е и доводът за наличие на противоречива практика – за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с приложените към касационната жалба актове: Постановления на Пленума на ВС на РБ и решение № 4 от 25.01.1989 г. по гр.д. № 895/1988 г. на ІV г.о. на ВКС относно въпросът кои са обстоятелствата, определящи факта на възлагане на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД; решение № 29 от 18.04.2005 г. по гр.д. № 10/2005 г. на Бургаски апелативен съд, съгласно което отговорността по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди и решение № 23 от 15.03.2005 г. по гр.д. № 18/2005 г. на Бургаски апелативен съд относно гаранционно-обезпечителната функция на отговорността по чл. 49 ЗЗД, която възниква доколкото щетите са причинени виновно от лице, на което е възложена известна работа. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 49 ЗЗД, съдът е изследвал обстоятелствата относно възлагането на работата от страна на касатора и причинната връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на дееца; в съответствие с установената практика съдът е приел и че фактът на възлагане на работата и авторството на деянието подлежат на установяване с всички доказателствени средства, в т.ч. със свидетелски показания и признания на неизгодни за страната факти.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК във връзка с приложените към касационната жалба решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д. № 101/1973 г. ОСГК относно погасителната давност за вреди от непозволено увреждане; решение № 2 от 25.01.1974 г. по гр.д. № 101/1973 г. ОСГК относно приложимия закон при непозволено увреждане на територията на България при наличие на чуждестранен елемент; решение № 5 от 02.02.1995 г. по гр.д. № 565/1994 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 6 от 30.01.1984 г. по гр.д. № 91/1983 г. на ОСГК на ВКС относно законната лихва при обезщетенията по чл. 200 КТ; решение № 22 от 25.02.1982 г. по гр.д. № 132/1981 г. на ОСГК на ВКС и решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВКС относно съотношението между отговорността по чл. 49 ЗЗД и чл. 200 КТ при вреди от професионално заболяване и трудова злополука; решение № 29 от 18.04.2005 г. по гр.д. № 10/2005 г. на Бургаски апелативен съд; решение от 13.11.2003 г. по гр.д. № 223/2002 г. на Великотърновски апелативен съд относно предпоставките за приложение на чл. 240, ал.2 ТЗ, явяващ се разновидност на иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, не следва да бъдат обсъждани предвид липсата на връзка с обуславящите изхода на делото процесуалноправни и материалноправни въпроси .
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 06.01.2009 година по гр.д. № 631/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: